На 39 години съм щастлива богата жена, но не материално, а морално. Майка съм на три деца: дъщеря Цецка и двама синове – Кирил и Николай. Преди няколко месеца дъщеря ми ме дари с внучка – Симона. Така се случи, че дъщеря ми не се погоди с бащата на Симона и се прибра вкъщи, след като забременя. Много от познатите ни съветваха да не запазваме бебето, но ние не ги послушахме. Аз бях с нея, когато д-р Герова й съобщи: “Честито, ще ставате майка!” Бяхме неописуемо щастливи.
Така с всеки изминал ден се радвахме на непрекъснато растящото й коремче и с нетърпение чакахме заедно да отидем на следващата консултация при лекаря, за да разберем как се чувства бебето и дали всичко с него е наред.


“Ще ставам баба!” – тази мисъл ме зареждаше с енергия, въпреки факта, че бащата нямаше да е с дъщеря ми и детето, за да се радват заедно на това огромно щастие. В 4-ия месец Цецка имаше контакт с дете, болно от рубеола, и след прегледа със специалист той й препоръча да направи аборт, защото детето можело да има увреждания. Аз като майка я посъветвах да го запази, а Бог да решава какво ще се случи. Така благодарение на Божията помощ се роди прекрасното ни бебенце. Сега не можем да се нарадваме на малката Симона. Тази принцеса изпълва дома ни с радост. Старите хора казват: “Богат е не този, който има имоти, пари и коли, а този, който има пълна къща с деца.” Затова аз се чувствам толкова богата с три деца и една внучка, но се надявам да не е единствената, а скоро да я последват още поне няколко. Желая на всяка жена да стане майка и баба, да е много грижовна, да обича децата и внуците си и много да им се радва.