В навечерието на Света Богородица получихме блага вест – станахме баба и дядо. Бяхме безкрайно щастливи, но и малко тъжни, тъй като нямаше възможност скоро да видим първородната ни внучка. Тя се роди в слънчева Испания, която за съжаление е далеч от нашата родина. Аз 35 години раздавах своята любов и грижи на децата, лишени от родителска ласка, защото бях педагог в медико-социално заведение. Радвах се на чуждите деца, обичах ги, вложих част от себе си, грижех се за тях и ги възпитавах, но когато осъзнах, че съм станала баба, чувството беше несравнимо.
Скоро след като изписаха майката и бебето от родилния дом, получихме касета, запечатала първите дни на малката Мануела. Усещането беше неописуемо – виждаш любимите си хора, но на снимка и отдалеч. И аз като всяка баба исках да споделя най-важния момент – раждането, желаех да усетя всички прекрасни вълнения, които съпътстват този миг, и след това да гушна малкото човече, но нямах тази възможност. Трябваше да се задоволя само със снимките и касетата, често я пусках и радостните ми сълзи се смесваха с тъга, че не мога да прегърна внучката си и да проследявам нейното развитие.
Ето че дойде лятото и мама Мима, тати Минчо и малката Мануела ни дойдоха на гости в България. Много щастливи моменти съм преживяла, но никога няма да забравя първия път, когато прегърнах внучката си. Малката Мануела веднага отвърна на прегръдката ми, обви топлите си ръчички около мен, стисна ме здраво, като че ли и тя е нетърпение е очаквала срещата с баба.
Кръстихме я, потопихме крачетата й в топлите води на Черно море, направихме й прощъпалник. Благодаря на снаха си и на сина си за хубавите моменти, които преживях това лято. Желая им здраве, щастие и радостни дни с очарователната им дъщеричка. Макар и далеч, Мануела ежедневно присъства в мислите ми, а очичките й като звездички ме следят от снимките.
