Преди повече от година синът ми Добромир сподели, че желае да доведе вкъщи своята бъдеща съпруга. Отговорих му положително. Бях далеч от мисълта да се намесвам в предпочитанията му, а що се отнася до намерението да се жени, мислех, че вече му е време. Беше на 28 години, неговите връстници имаха деца.


Всичко стана много бързо. Павлина дойде в нашия дом, приехме я като собствена дъщеря. Още след годежа започна да ни казва “майко” и “татко” и оттогава не се е обръщала по друг начин към нас. В един слънчев ден младото семейство ни съобщи, че ще ставаме баба и дядо. Бяхме безкрайно щастливи – ето, че първото внуче е на път. Макар че бременността премина много трудно, в началото на зимата се появи Снежанка. Всички бяхме в еуфория от присъствието на малкото човече, радвахме се, плачехме. Сватовете ни също бяха щастливи. За тях тя беше втора внучка. Другата им дъщеря Красимира ги бе дарила с момче Цецко. Сега той си имаше красива братовчедка.

Снежанка вече е на шест месеца. Снаха ми е фелдшер и се справя отлично с отглеждането й. Разбира се, аз също помагам, защото малката палавница не иска да остава сама. Трябва винаги някой да седи до нея, да й говори или пее. Най обича, когато я взема на ръце. Когато съм край нея, се усмихва сладко и не мога да устоя на тази гледка – винаги я гушкам. Тя знае как да ме разтопи – моята умница. Баща й иска Снежанка да стане лекар или адвокат. Но кой знае. Сега все още може да се наслаждаваме само на сладкото й гласче, когато гука и ни пее.