Празнувахме рождения ми ден. Получих много подаръци и цветя от децата и съпруга ми. Преди поредната наздравица в моя чест снаха ми Николет и синът ми Росен се спогледаха. Тогава той каза, че имат да ни казват нещо. Съобщението, че ще имаме внуче, беше най-хубавият подарък. С бъдещия дядо много се зарадвахме и имах чувството, че сърцето ми ще изхвръкне от вълнение. Когато приключихме с празнуването, със съпруга ми и другия ни син се прибрахме у дома (младото семейство има свое жилище).
Обградихме Николет с много обич и грижи и бременността й мина спокойно, без проблеми. В 5-ия месец разбрахме, че младото семейство очаква дъщеричка. Имам двама синове и новината, че най-накрая у дома ще расте момиченце, много ме зарадва. С много любов с Николет купихме най-необходимото за новия член на семейството. Вече бяхме взели и дрешките, когато на 12 май се роди малката Ивайла. Беше събота и щом разбрахме, че нашата внучка е проплакала, с дядото извикахме: “Щъркелът пристигна!” Радостта ми бе толкова голяма, че дори си поплаках. Никога няма да забравя как още същия ден видяхме малкото момиченце. А какви трепети бяха при изписването, как весело мина първото къпане...


През първия месец след раждането беше мой ред да помагам на младите родители. Бях горда и щастлива с новата си роля на баба. Сега – месеци по-късно, двете баби помагаме само ако има нужда. Затова често казвам, че съм баба на повикване. Ивайла расте обградена с много обич и грижи и ние с дядото сме щастливи. Дай, Боже, всекиму да изпита това щастие!