За баба Валя миналата година беше най-вълнуващата и със сигурност най-незабравимата в живота й. Тя не подозираше какви подаръци я очакват. Първата й изненада беше още в началото на годината, точно на именния ден на дядо. Тогава тя разбра, че в семейството ни ще се появи нов член – а именно аз, баткото Иво. Тя зачака с голямо нетърпение и вълнение появата на своето първо внуче. След около два месеца – точно на нейния имен ден, баба Валя получи още един голям подарък – новината, че ще става баба не само на едно, а на две внучета – и на моята братовчедка Антоанета.
Времето минаваше, а баба и дядо тръпнеха в очакване. Грижеха се за нашите майки – техните деца. Двамата – аз, Иво, и Антоанета, се появихме на бял свят почти едновременно. Често преди това, когато мама прегърнеше леля, аз усещах през коремчето ритниците на Антоанета и дори си говорехме.


Баба не знаеше какво я чака с двама палави малчугани. Тя много помага – докато нашите майки се възстановяваха след раждането, непрекъснато се грижеше за нас. Сега ни къпе, сменя ни пелените и какво ли още не...
Няма по-щастливи баба и дядо на света от нашите. Двамата много ни се радват, гушкат ни непрекъснато, глезят ни, смеем се заедно, играем, забавляваме се. Лошото е, че никога не ни стига времето, когато сме заедно. Много е весело, когато дядо Веско да ни разказва приказки. Най ни харесва тази за Косе Босе. Много обичаме и баба, и дядо и им благодарим за грижите, вниманието и любовта към нас. Целуваме ги от сърце и им желаем здраве и още много щастливи дни, прекарани заедно.