С Марк сключихме брак преди 3 години. Отдавна искахме да имаме дете, но все нещо се появяваше и си казвахме, че сега не е моментът. Първо се подготвях усилено за изпити, после кандидатствах за работа в системата на МВР. Когато ме приеха, бях безкрайно щастлива. След това пък исках да натрупам стаж и пак не беше моментът. По-късно ме изпратиха на школа във Военната академия и така дните се изнизваха в изграждане на моята кариера.

Имахме доста интересни преживявания. Със съпруга ми отидохме на сватбата на негов приятел, след това станахме победители в телевизионно предаване за новобрачни двойки. В средата на месец май кумовете ни поканиха на абитуриентски бал на сина си. След като се повеселихме на празненството, вечерта доста повръщах, но си мислех, че е от храната. От известно време не можех да си обясня защо въпреки всичките ми усилия не мога да сваля 2 излишни килограма. Опитах какво ли не. Два дни след бала отидох на преглед. Когато докторката ми каза, че очаквам бебче, изненадата ми беше пълна.

Дните започнаха да се нижат. Аз се разхубавявах, косата и кожата ми сияеха, коремчето ми растеше. Чувствах се невероятно щастлива, защото през целите 9 месеца до мен неотлъчно имаше мъж, на когото можех да разчитам. Марк непрекъснато ме даряваше с любов и подкрепа!

Бременността ми мина леко и безпроблемно. Не страдах от почти никое от неразположенията, описани в книгите. До самия край ходех на работа, чувствах се изпълнена с енергия, постоянно пътувах. Дъщеричката ни (защото се оказа, че ще си имаме момиченце) растеше не с дни, а с часове. Очаквах всяко нейно ритниче с нетърпение, а движенията й в утробата ми ме изпълваха с радост.

Терминът ми беше определен за средата на януари на фаталната дата 13. Очаквах събитието с много вълнение и с малко страх. Опитвах се да се информирам възможно най-много. Изчетох всичката литература за бременността и майчинството, до която успях да се добера. С часове разпитвах приятелки, които вече бяха родили и се радваха на децата си. Дълго време бях раздвоена дали да родя през естествените пътища, или със секцио. Гинекологът ми успя да ме убеди да родя по вагинален път с помощта на епидурална упойка. Безкрайно съм му благодарна за грижите и съветите.

Десетина дни преди термина рано сутринта се събудих с болки. Мислех си, че тревогата е фалшива и това са подготвителни контракции. Когато повече не издържах на болките, събудих съпруга ми. Усещах, че моментът наближава, но все още не ми се вярваше. Марк започна да засича интервала между контракциите. Вълнуваше се, реши да тръгваме за родилното. Аз отдавна бях приготвила чантата с багажа, но той се притесняваше да не забравим нещо. Приеха ме с 4 см разкритие. Поставиха ме на система. Болките бяха неописуеми. През цялото време очите ми се затваряха от умора и ми се искаше просто да заспя и всичко да свърши. Когато анестезиологът ми постави епидурална упойка, болките утихнаха. От контракциите останаха само напъните, които ясно усещах. Малката принцеса се роди за 4 часа. Най-истинското нещо, което съм преживявала, е раждането на дъщеря ми Жаклин!