Когато се влюбих в Слави, бях дете на 13 години, а той беше на 17. Изкарахме заедно три незабравими години, изпълнени с много щастливи емоции. Когато станах на 16, реших да се преместя да живея при него и родителите му. Непосредствено след като станах абитуриентка, вече си мислехме за дете. И ето че в края на същата година, в която завърших гимназия, забременях. Бременността ми премина сравнително леко, като се изключи, че през всичките 9 месеца всяка сутрин ми се гадеше. Повече от всичко обаче ме измъчваше, че Слави не беше до мен. Заради трудните времена му се наложи да замине да работи в чужбина. Така нямахме финансови проблеми, но фактът, че точно в този важен период него го нямаше, ме натъжаваше много. Не е приятно да ходиш на прегледи сама и да виждаш на ехографа как в теб расте живот, а таткото не може да го види. След прегледите, вместо да се радвам, че се срещах с малкото човече, се затварях в себе си.


Когато влязох в петия месец, реших да замина при Слави за един месец. Изкарахме страхотно, но за жалост времето изтече много бързо и скоро трябваше да се връщам в България. И потискащата самота отново ме завладя…

След като влязох в шестия месец, започнах да се чувствам много отпаднала. Сърцето ми биеше учестено и лекарката ми каза, че се налага да вляза в болница. След една седмица в болницата се оказа, че неразположението ми е било от притеснение. Постарах се да се успокоя и скоро проблемите отминаха.
Месеците изтичаха, коремът ми растеше и Големият ден наближаваше. Терминът ми беше 2 август. Няколко седмици по-рано бъдещият татко се прибра и започна голямото пазаруване. Тъй като живеем в провинцията, всеки ден трябваше да пропътуваме повече от 100 км –

отиване и връщане до София, защото там наистина има богат избор от стоки за бебета.
В средата на юли на поредния преглед лекарката ми каза, че имам 1 см разкритие и се налага само да лежа. Ние обаче имахме още една важна работа – решихме да се оженим една седмица преди раждането. И тъй като бях с голям корем, подписахме и отпразнувахме събитието само с най-близките.
Точно в деня на термина получих първите признаци, че ще раждам. Съпругът ми ме закара до „Майчин дом” в София. Контракциите започнаха, раждането беше много трудно, дълго време нямах разкритие. Рано сутринта на 3 август ми се случи най-прекрасното нещо в живота – роди се дъщеричката ми, която кръстихме Александра. 
Искам специално да благодаря на д-р Нора Цанкова, д-р Татяна Арабаджи и на целия екип на „Майчин дом”. Благодаря ви от все сърце, че помогнахте на бял свят да се появи дъщеря ми Александра.

Мама Лили