С бъдещия ми съпруг Боян направихме годеж през юли. Разбрах, че съм бременна няколко месеца по-късно на рождената си дата. Изтълкувах го като знак на съдбата. Реших, че от този момент нататък започвам да се храня здравословно и пълноценно и да се движа много. Чувствах, че трябва да осигуря подходяща вътрешна и външна атмосфера за малкото същество, което започваше да живее и расте в общия за двамата свят.

През 7-ата седмица от началото на последния ми мензес започна неразположението ми. Чувствах се изключително отпаднала и уморена. Кръвното ми налягане постоянно варираше. Най-неприятно ми беше изключително силното гадене, което ми причиняваха определени миризми. Повръщах както през деня, така и през нощта – беше много мъчително, още повече, че се придружаваше от задъхване и задушаване.

През 3-ия месец на бременността общото ми неразположение продължаваше. В този период объркаха резултатите от кръвните ми изследвания (защото в болницата нямаше лекар вирусолог) – казаха ми, че имам Австралийски антиген. Слава Богу, в ХЕИ ми направиха допълнителни изследвания, които доказаха, че всичко е наред. Тези моменти обаче ми костваха много неприятни изживявания. Благодаря на съпруга и на родителите си, че непрекъснато бяха до мен и ме успокояваха.

В тези месеци ми се гадеше дори и когато пиех вода, защото тя ми сладнеше на вкус. Бях дехидратирана – утолявах жаждата си единствено с прясно изцеден сок от портокал и лимон. Въпреки продължителното обезводняване резултатите от изследванията показаха, че нямам ацетон в урината. До края на 4-ия месец можех да консумирам единствено препечен хляб, сирене и банани, в резултат на което отслабнах с 4 килограма.

На 19 декември за първи път усетих малкото същество, което живееше в мен. Бях притеснена, защото често ме питаха дали вече рита. Цяла вечер му говорих и се молех да ми даде някакъв знак за съществуването си. И ето че на сутринта получих едно леко шутче в корема си. Бяха ми казали, че първоначално е нещо като гъделичкане или пърхане на пеперуда. При мен усещането беше доста силно и аз подскочих от удивление. И така всеки ден започнах да очаквам сигналите от бебчо.

В 6-ия месец се разболях от грип, но категорично отказах да приемам лекарства, за да не навредя на “душко”. В крайна сметка се наложи да използвам капки за нос, тъй като тъпанчето ми беше хлътнало и изпитвах силна болка. В края на този месец по време на консултацията лекарката ми каза какъв е полът на беборанчо – момче. Отначало не повярвах. Съпругът ми Боян разгледа снимките от ехографа и потвърди, че е видял “първичния полов белег”.

През 7-ия месец ми се появиха юнашки киселини. Не можех да спя от парене и болки в стомаха. Опитвах какво ли не – пиех сода, ядях само бисквити, но уви, нищо не помагаше. Сметнах, че тези неприятни усещания са краят на неразположенията ми, но най-неочаквано за мен получих дископатия. Малкият беборанчо с главичката си беше притиснал нерв в дясната част на кръста ми, което ми причиняваше много страдания. По принцип търпя физическа болка, но тогава плачех при всяко движение, независимо дали лежах, или стоях изправена. В този период се наложи да уреждам някои неща, свързани с осигуровките ми, и трябваше да изминавам дълги разстояния пеша. Явно невероятните усилия при тези “разходки” бяха причината пък за внезапното кървене, което получих в 8-ия месец. След като видях кръвта, веднага посетих гинеколожката ми, която установи, че съм получила 1.5 см разкритие. Тя ме посъветва 10 дни да избягвам да се движа, да лежа и да не ставам. След 10 дни околоплодните ми води изтекоха, уведомих съпруга си, че явно това е Денят и се отправихме към болницата. Бях получила 4.5 см разкритие, но родилната дейност още не беше започнала. Екипът в отделението изчака 6 часа, но промяна в състоянието ми така и не настъпи. Включиха ми система и след 3 часа родих. Пъпната връв на малкото ми момченце беше увита около вратлето му, което допълнително усложни раждането. Въпреки всичко Васко е един истински герой, защото макар и “осмак”, се роди цели 2.800 кг. Задържаха го 3 дни в интензивното отделение, но сега той е весело, енергично и очарователно дете – слънцето в нашия дом.