През лятото на 2002 г. с приятеля ми Боян решихме, че и двамата сме готови да станем родители. Бебето щеше да е доказателство за нашата голяма любов и привързаност. Не предполагахме, че мечтата ни няма да се сбъдне лесно. Оказа се, че имам гинекологичен проблем. Бях с нередовна менструация и според лекарите шансът да забременея беше много малък. Не се бях замисляла над тази възможност. Единственото, което си представях, беше малкото човече, което се усмихва в ръцете ми. Направих няколко консултации, изследвания, но резултатът беше един и същ – можех да забременея, но трудно.


Отчаях се, реших да спра посещенията в болницата и се оставих на съдбата. Така само два месеца по-късно мензесът ми закъсня. Нима чудото беше станало? Изгарях от нетърпение да проверя. Купих тест за бременност, но разочарованието ми беше пълно. Резултатът беше отрицателен. По природа съм много борбена и не паднах духом. Какво пък, казах си, другия път ще стане. Реших, че всеки месец, след като получа заплатата си ще купувам и по един тест за бременност. Щастието така и не идваше и резултатът беше все един и същ – отрицателен. След толкова много несполуки се отчаях. Дори спрях да мисля за бебе.

Около Нова година имах много работа и дните ми минаваха шеметно. Ходех до офиса, прибирах се, хапвах нещо и потъвах в дълбок сън. За два месеца дори спрях да купувам тестове за бременност. Толкова бях отчаяна, че нищо няма да се получи. Но ето, че напрежението мина и през януари нещата в службата ми се успокоиха. Вече имах повече време да мисля за себе си и осъзнах, че напоследък гърдите и кръстът ме боляха, но просто досега не им обръщах внимание. Споделих с няколко колежки. Очаквах, че мензесът ми ще дойде всеки момент и дори отидох до аптеката, за да се подготвя. Но нищо не се случи. Не исках да си давам напразни надежди, но дойде време пак за заплата и… отново купих тест за бременност. Бързо се прибрах вкъщи, за да го направя. Дори не погледнах резултата. Мислех, че всичко отново е загубено, но – ето ти чудо! Появиха се две лентички! Реших, че е някаква грешка. Нима е възможно?! Казах си, че след половин час едната лентичка ще изчезне и че е невъзможно да съм бременна. Но колкото повече гледах теста, толкова по-сигурна бях, че е положителен.
Бях бременна! Обадих се на приятеля ми и му казах: ”Знаеш ли, че май ще имаме дете!” Той беше на седмото небе от щастие, успя само да каже: “Чакай ме, идвам!”

След половин час той беше при мен. Целуваше корема ми, прегръщаше ме. Подскачахме от радост. Мечтата ни най-накрая се беше сбъднала. На другия ден посетих личната лекарка, която ми даде направление за гинеколог. Резултатите от изследванията показаха, че съм бременна в 5-ата гестационна седмица.
Сега предстоеше най-тежката част – да съобщим на родителите си. Майка ми не повярва – и друг път е имало фалшива надежда. Този път обаче всичко беше истинско!
С приятеля ми решихме да сключим брак. Смятахме, че така ще е по-добре за бебето, а и за нас самите.
Нямах проблеми с бременността, ходех на консултации редовно.
Много исках да знам какъв ще е полът на бебето. Отидох на консултация. След първите 5 минути лекарката каза, че ще е госпожица – 80% сигурност. Точно преди да приключи прегледът, бебето се обърна и тя отново започна да го оглежда. Този пък рече: “Над 90% е сигурно, че е момче!” Не знаех на кое да вярвам, а и какво да кажа на съпруга си. Реших, че няма да питам повече за пола. Този преглед не беше много приятен и не исках да се подлагам на повторно мъчение – малкото човече ме притискаше отвътре, а лекарят – отвън.
За мен и съпруга ми нямаше никакво значение какво ще е детето. Но все пак беше добре да сме подготвени. Всичко, което щяхме да купим за него, трябваше да е съобразено с пола му.
Боян много се радваше на бременността ми. Всяка вечер с много нежност и любов масажираше корема ми и говореше на още нероденото бебе. А то сякаш усещаше и му отговаряше отвътре.