В продължение на три години със съпруга ми Димитър имахме прекрасен живот. През това време обсъждахме темата за децата, но за мен все не беше дошъл подходящият момент за тази сериозна стъпка. Ето, че през 2008 г. решихме, че моментът е настъпил. А не след дълго разбрахме, че опитите ни са успели и ще ставаме родители. Бяхме безумно щастливи и нямахме търпение да съобщим на роднини и приятели. Изобщо не изчакахме заветните 3 месеца, както съм чувала, че правят някои от суеверие. Поднесохме им вестта малко преди Коледа и предизвикахме голямо вълнение.


Според мен най-щастлив от новината, че ще имаме бебе, беше баща ми. Той винаги е бил по-строг и по-сдържан в емоциите си и реакцията му бе много изненадваща за мен. Веднага започна да прави планове какви пързалки и люлки ще направи в двора за внучето си. Може би това се дължи на факта, че съм единствено дете в семейството, и то момиче, а се знае, че дъщерите са слабост на татковците. 

Бременността ми протече леко и безпроблемно. Нямах неразположения, нито болки и затова продължих да работя до 7-ия месец. Не спрях да карам колата си, през всичките 9 месеца не слязох от обувките си на високи токчета, за което всички ме критикуваха, но аз се чувствах прекрасно. Очаквах с нетърпение лятото и съответно деня, в който щях да стана майка.
Лекарят ни зарадва доста рано с новината за пола на бебето. Още в началото на 4-ия месец ни каза, че трябва да мислим за женско име. Бъдещият татко до края на бременността беше убеден, че лекарят е сбъркал, понеже всички ми казваха колко е остър коремът ми, а това било признак за мъжка рожба. Но лекарите си знаят работата!

Терминът ми беше на 29 юли. Малката принцеса обаче нямаше намерение да се появява на бял свят около тази дата, не пожела да се роди и седмица по-късно. След трескаво, но безрезултатно чакане на 4 август ме приеха в русенската болница – отново без никакви симптоми за раждане. Но вече не можеше да се чака. На следващия ден вечерта получих контракции с помощта на медикамент и на следващия ден – 5 август, в ранния следобед раждането започна. Щастливият край дойде в 18 ч., когато се роди малката Маги.
Като всяка майка и аз ще потвърдя, че да гушнеш за първи път новороденото си бебе, е неописуема емоция. Тя не може да се опише, може само да се изживее. Благодарение на екипа на русенския родилен дом в този ден всичко мина по вода и само два часа след раждането вече бях на крака и се чувствах най-щастливата жена на света. 
След три дни ни изписаха и… тогава започнаха моите притеснения. Отначало у дома не знаех какво трябва да правя – как да изкъпя Маги, как да се грижа за нея…  На помощ естествено дойдоха бабите, които горяха от желание да помагат. Но бързо преодолях страховете си и сама се захванах с всички задължения. 
Маги вече е на годинка и е много жизнерадостно и усмихнато дете. Грижите около нея са доста, често страдам от недоспиване, но когато животът ти е озарен от такова прекрасно слънце като нея, всичко е много по-лесно и приятно. Надявам се с мъжа ми да сме добри родители и да научим дъщеря си на всичко важно в живота, както са ме научили моите родители, на които съм безкрайно благодарна. Пожелавам на всички бъдещи майки да имат безпроблемна бременност като моята и да изживеят радостните мигове на раждането, които аз изпитах.

Мама Ренета