В края на 2002 г. купихме ново жилище. В навечерието на Нова година все още не бяхме подредили всички дреболии вкъщи и докато се подготвяхме за тържеството, случайно в ръцете ми попадна фигурката на булката и младоженеца, която стоеше на върха на сватбената ни торта. Пазехме я за спомен и преди преместването не й обръщах особено внимание. Повъртях я из ръцете си, спомняйки си за прекрасната сватба и всички емоции около нея. Изведнъж от нея се отчупи и падна малко голичко бебенце. Цялата настръхнах и занесох фигурката на мъжа ми, като му казах с развълнуван глас: “Това е поличба!” Бях сигурна, че е знак, който ни показва, че скоро ще станем родители.
И така в средата на годината започнахме опити да направим бебе. Знаехме, че желанието ни може да не се изпълни веднага и се бяхме въоръжили с търпение. За учудване и на двамата стана още на втория месец. Изобщо не можех да повярвам и направих 6 теста за бременност, които до един бяха положителни. След всеки от тях радостта ми се увеличаваше. Седмица по-късно бременността ми беше потвърдена и от прегледа при гинеколог.


Толкова бяхме щастливи! Мечтата ни се сбъдна!
Няколко дни по–късно забелязах кървави петънца. Изплаших се, реших, че нещо лошо ще стане с бебето ми. Беше събота и моят лекар не работеше.
Отидохме в една частна клиника, където попаднах на възрастен гинеколог. Беше в разгара на лятото и той, щом видя тена ми, заяви, че слънцето било много опасно и витамин D убивал бебетата. Бях потресена! Не бях чувала нещо подобно преди, но той все пак беше лекар! Мислех, че със сигурност знае повече от мен. Предписа ми лекарства и ми каза, че една седмица трябва да лежа на легло и да се надявам, че с плода всичко ще е наред. Оказа се, че едно от лекарствата не се продава в България от години. Въпреки това мъжът ми направи почти невъзможното и го откри.

Пих лекарствата и лежах в продължение на седем дни, след което отидох при моя гинеколог. Той ме прегледа на видозон и ме успокои, че бебчето е живо и няма никакви проблеми! Каза ми, че кървенето е нещо обичайно в началото на бременността и ако не е обилно и ярко червено, обикновено не е опасно. Щастието се върна отново! Успокоих се и се настроих да преживея следващите месеци с усмивка. Точно така и стана. Нямах почти никакви проблеми, нито ми се гадеше, нито имах предпочитания към определени храни. Освен нарастващия ми корем, почти нищо друго не можеше да издаде бременността ми. Може би точно затова качих цели 21 килограма до раждането! Обичах да се разхождам и дори не чувствах умора.
За съжаление се разболях. Вдигнах температура, кашлях сериозно и личната ми лекарка предположи, че имам бронхопневмония и ще се наложи да вляза в болница. Разплаках се. Точно сега ли трябваше да се случи! Когато отидох в приемното отделение, предложиха да ми направят рентгенова снимка, но аз категорично отказах. Знаех, че е опасно за бебето, а то беше най-важното в този момент. Бях потресена от отношението на дежурния лекар, който като че ли не забелязваше, че съм бременна и пушеше през цялото време, докато ме преглеждаше, като издишваше дима право в лицето ми… Всичко приключи много бързо, лекарят ме отпрати и ми предписа някакъв антибиотик. Върнах се при личната лекарка, която ми написа рецепта и ми каза да отида при нея отново след 3 дни, за да ме преслуша и да види дали има някакво подобрение. Слава Богу, още на следващия ден се почувствах малко по–добре, а когато отидох в болницата, от хриповете ми нямаше и следа! Оказа се, че е било “само” бронхит. Малко след като оздравях, излязох в отпуск, който се полага за бременност и раждане.
Вече не ходех на работа и по цял ден мислех за бебчето. Каква ли изненада ни е подготвило? Как ли ще изглежда? На кого ли ще прилича?! Толкова се вълнувах! Е, да си призная, и малко се страхувах от предстоящото раждане…