Със съпруга ми Юлиян се запознахме в Албена. Допаднахме си и станахме неразделни. Аз съм от Добрич, а той от Кюстендил, но това не попречи на връзката ни. Бяхме щастливи заедно и изненадата и радостта ни беше огромна, когато разбрахме, че ще ставаме родители. Мислихме много и накрая взехме решение да не сключваме брак, а само да заживеем заедно и да отгледаме малкото слънчице, което скоро щеше да ни зарадва.
Започна дългото и трепетно очакване на заветната дата на термина, когато най-накрая трябваше да се появи нашето бебе. Приятелят ми винаги беше до мен, готов да се отзове на всяко мое желание. Бременността ми беше лека и безпроблемна. Затова в средата на лятото с бодра крачка, много усмихната и щастлива се запътих пеша към болницата в Добрич… Беше дошло време за раждането и усещах слаби болки. Юлиян ме подкрепяше. Късно следобед вече гушках моето малко съкровище – Лора. Най-красивото и прелестно създание, съвършено отвсякъде, беличко, с тъмна коса! В мига, в който зърнах момиченцето си, разбрах, че болката си е заслужавала.


Появата на Лора промени изцяло нашето ежедневие. Вече слънцето грее по-ярко, птичките пеят по-весело, нашата къща е по-светла и по-пъстра. Времето минава толкова бързо между храненията, къпането, смяната на пелените, разходката. Само една нейна усмивка или протегнатата й ръчичка са достатъчни, за да потиснат умората ми. Гласът й оглася цялата къща. Голяма чаровница е и е много трудно да устоиш да не й се усмихнеш.
Весело е в нашия дом. Всеки ден е красив и неповторим със слънчевата Лора.