Може ли таткото да се грижи за детето? Защо пък не?! Статистиката сочи, че в Исландия 90% от бащите участват активно в отглеждането на своите деца. Съвсем на противоположния полюс е Германия, където едва 4% от представителите на силния пол се занимават със смяна на пелени и къпане. Как е в България? Все повече бащи активно участват в грижите за своето мъниче. Още през бременността те посещават женската консултация и курсовете за родители. Не са малко и тези смелчаци, които присъстват на раждането. Днешните бащи са пъти по-активни при отглеждането на отрочето си от предишното поколение. Дали обаче общуването на детето с таткото е толкова пълноценно, колкото с мама?
 
Мама или татко
Често майките смятат, че половинката им трябва да се грижи за детето по същия начин, по който те го правят. Ако таткото преповива бебето по-различно или не може да приспи бебето само за 2 минути, значи ли това, че не се справя? Обикновено жените преценяват грижовността на партньора си според собствените си критерии. Това обаче не е правилно. Факт е, че майката прекарва с детето много повече време. Така тя напълно опознава всяка негова гримаса или плач. От друга страна, майчината интуиция е много силна. Жената е общувала с бебето 9 месеца и след раждането тя може да предугади всяко негово желание. При таткото всичко е по-различно. В повечето случаи той отива на работа и като се прибере вечер, бебето му се усмихва доволно – изкъпано, нахранено и почти приспано. Въпреки това много бащи са готови да поемат изцяло готвенето, пазаруването, нощното ставане и къпането.

Различният родител
Много татковци искат да са също толкова близки с бебето, както е майката, но тя има естествена преднина в тази конкуренция. Различието на мъжа обаче може да се окаже преимущество. Проучвания показват, че потомците на Адам са много по-грижовни, когато не се стремят да имитират майката. Те имат свой собствен, много по-различен подход към детето. Факт е, че полът на отрочето има голямо значение за бащата. Мъжът рязко разграничава сина от дъщеря си, докато майката обикновено говори за „моите деца”. Подобно поведение на мъжа е изключително важно, защото помага на детето да идентифицира своя пол. Бащите се отнасят по-внимателно към дъщерите си. Те са по-меки с тях и ги подкрепят във всяко начинание. Не е проблем за таткото да говори със своето момиченце и да си играе с него. Съвсем различно отношение обаче има мъжът към сина си. Той е по-суров и назидателен, когато говори с него. Игрите са много по-бурни и често таткото дори е склонен да пренебрегне някое от оплакванията на момчето си.
Фактът, че бащата не е така физически свързан (посредством кърменето) с бебето, го прави и по-дистанциран. Това обаче може да се компенсира, ако той отделя достатъчно време за детето. Малкото усеща, когато родителите му са под стрес и напрежение. Ето защо дори бащата да се занимава 1 час с детето, в това време той трябва изцяло да му е отдаден.

Бащини игри
Жената е много по-склонна да прегърне и утеши детето, когато то плаче или се е наранило. Тя знае силата на физическата близост и по този начин малкото ще усети сигурността. Таткото обаче има съвсем различен подход. Той се опитва да превърне всеки проблем в игра и забавление. Стремежът му е да направи детето си силен и самостоятелен човек. Затова той се радва, когато малкото проходи или само се изкачи на канапето. Много майки пък тъгуват по безвъзвратно отминалите дни, когато са държали в ръце безпомощното новородено. Те копнеят да даряват закрила и нежност. Ето защо, когато иска да изпробва нещо ново, в повечето случаи детето търси подкрепата на таткото. Мама би се възпротивила от страх и притеснение. Доказано е, че когато детето се учи да ходи, то прави няколко крачки повече, ако срещу него е баща му. Причината е, че мъжът рядко протяга ръка, за да подкрепи мъничето. А майката е склонна да се втурне към малчугана при всеки признак за нестабилност.

Кой е по-добрият родител?
Детето има нужда както от мама, така и от татко. Мъжът се грижи по свой начин за мъничето и развива онези негови способности, за които майката няма достатъчно смелост. Важно обаче е бащата да отделя достатъчно внимание на своето отроче. Няма нищо срамно в целувките и прегръдките. Бебето се изпълва с любов, когато усети боцкащата бузка на татко. Така между двамата се създава връзка, която дори и връзката с мама не може да замести.

Диана Недева
психолог