Любовта на бащата към детето понякога изненадва дори майката. За бебето тя е безспорна, то обича татко си точно защото е различен от мама.
Неопитният баща също толкова много се нуждае от помощ, колкото и младата майка. Татковци, ако искате да навлезете по-уверено в новата си роля, прочетете съветите ни.

Следвайте чувството си
Бебето ви е личност със собствен характер. Точно като вас! Най-добре ще се разбирате с него, ако следвате своето чувство. Ако само подражавате на партньорката си, няма да ви е по-лесно – оригиналът винаги е по-добър. Така че излишно е да я разпитвате как тя дава шишето на бебето, как го успокоява или го кара да се усмихва – изпробвайте собствени похвати.
Бебетата са умни. Те знаят, че мама и татко не винаги са еднакви и не го и очакват. Детето има двама родители, то приема и се радва на разликите между тях. Това не означава, че принципите на възпитание трябва да са различни. Най-доброто е да има синхрон между тях. Става въпрос за тънките разлики в тона, в начина, по който мама и татко милват бебето, говорят му, пощипват го по бузката, носят го. Опитвайте се като баща да намерите своя път към сърцето на бебето си. Вие не замествате майката!

По-близо до бебето още преди раждането
Новороденото разпознава гласа на мама. Дали обаче разпознава и гласа на татко? Зависи от това доколко, докато е било в корема, бъдещият татко му е отделял достатъчно време, “галил” ли го е през корема, говорил ли му е... Ако го е правел, напълно възможно е бебето да се ослушва, когато излезе на белия свят – аха, това е онзи с дебелия мечешки глас, когото познавам. Изглежда симпатяга! Затова още от 9-те месеца говорете с бебето, нежно го опипвайте през корема. Тези срещи ще променят вашите представи. Скоро на света ще дойде не бебето на любимата ви, а вашето общо дете. Това усещане ще ви даде повече увереност след раждането.

Научете се как да го успокоявате
Да се успокои плачещото бебе, е истинско изкуство. Разбира се че темпераментът играе важна роля – някои бебета се успокояват бързо, други са упорити ревльовци, които често замлъкват едва след часове непрекъснат плач. Всеки може да изучи изкуството да успокоява. Важни са три детайла.

  • Преди да се заемете с плачещото бебе, напълно се успокойте вие самият. Нервността се предава и на него.
  • Вземете бебето на ръце спокойно, без нервност. Галете го внимателно и не говорете много, докато то плаче. Не реагирайте, ако ревът му се засилва. Разказвайте му нещо със спокоен и тих глас, докато плачът му утихне.
  • С поведението си покажете на детето, че може спокойно да плаче и че ще му помогнете колкото и дълго да трае това. И че заедно ще отстраните дразнителя.

    Споделяйте дежурствата през “нощите на плача”
    Всички малки деца преминават през периоди на нощен плач, когато искат да легнат в леглото на родителите си. Ако твърдо отказвате да приемете това желание, разпределяйте нощните дежурства – една седмица мама, една вие. Не вдигайте детето от леглото, когато плаче, само леко го галете и тихичко му говорете. Всеки от вас ще знае, че стоически е издържал своята седмица и през следващата ще може да спи със спокойна съвест.

    Навън без мама
    Ако извеждате детето и без мама, това ще се отрази добре на всички. Така ще дадете възможност и на половинката си да си поеме въздух от всекидневното напрежение. По-често разхождайте детето, понякога го качвайте на раменете си. Тези моменти ще създават особена близост между вас и него. Игрите с татко са доста по-различни от игрите с мама. Те винаги са по-атрактивни (макар и не толкова безопасни). След тях детето ще се върне у дома развълнувано и доста поуморено... Тези мигове със сигурност ще се запечатат и в спомените му.

    Оставяйте го да действа само
    Нека детето да помага, когато иска. За него ще е по-голямо удоволствие да се справя с някоя малка задача само, отколкото с голяма, но с помощта на родителите.
    Тук обаче дебне една опасност – татковците са склонни да превръщат детето си в чирак или в пасивен наблюдател, особено в игрите. Обикновено бащата иска набързо да построи кулата сам, а в това време детето разсеяно и недоволно търси друго занимание. Предлагайте на малчугана да решава кой какво да прави, т.е. нека той ви отреди роля. Само в краен случай може внимателно да му давате някои указания.

    Не се правете на приятел
    Не преигравайте, когато сте с детето. Не му втълпявайте, че сте неговият най-добър приятел, че винаги го разбирате, че винаги ще му помагате... Такива внушения няма да допринесат за сближаването ви. Детето само може да си намира приятели. Вие сте нещо съвсем друго, вие сте Татко!