У нас отскоро законодателно се прие бащите да ползват 15 дни платен отпуск след раждането на бебе. В Германия около 17% от работещите бащи излизат в отпуск “по майчинство”. Предлагаме ви да прочетете какво е записал в дневника си един от тези татковци.

Ден 1
Часът е 0.15 – четвърт час от началото на родителското ми дежурство. Двамата с любимата ми се събуждаме от плача на Ники. Пижамката му е изцапана от диария, главата му гори. Родителите в околността са подплашени от някакъв нов вирус, който напоследък върлува. Олеле. Мислех, че ще мога постепенно да навляза в родителските задължения, но синът ни ме тикна изведнъж в дълбокото. Нощта ще бъде кратка...

Ден 3
Не е вирусът, от който се страхувахме. Това обаче не попречи на жена ми да се разболее още по-тежко от Ники. След няколко дни идва и моят ред. Все пак имаме известен късмет, че не се тръшнахме и тримата едновременно.

Ден 11
Най-после живеем без вируса! Сега можем да предприемем нещо с Ники. Отиваме на голяма детска площадка в зала, нещо като салон за гимнастика с много играчки и деца. Обещах на жена си да направя няколко снимки.


По-късно със страх си спомнях за навалицата в тази зала, където най-големите деца бяха 3-годишни, а най-малките – неколкомесечни.
Ники е на 14 месеца и направо съм доволен, че едва сега се възползвам от отпуска по майчинство. Когато беше по-малък, въпреки че силно го обичах, не можех да се оправям с него.

Ден 15
Всички се чувстваме по-добре, откакто мама отново тръгна на работа. Тя направо разцъфтя от възможността да е сред колегите си и да получава заплата. Аз пък разцъфтях, че за известно време съм освободен от тази възможност. Вечер тя ми разказва случки от деня, които нямат нищо общо с пелени и биберони. Работата на жена ми в радиото е такава, че тя може сама да разпределя времето си и понякога дори да включва следобедна разходка със семейството – преди това беше възможно само през почивните дни.
Разбирателството помежду ни расте – сега ми е ясно защо щом се върнех от работа, тя бързаше да ми връчи бебето, а тя пък разбира защо забравях толкова често.

Ден 17
Тази вечер оставяме Ники при приятели, за да излезем най-после заедно. Когато влизам, леко закъснял, в бара, виждам щастливия поглед на жена ми, насочен към петното от бананова каша върху ризата ми. Какво да се прави, това си е една мръсна работа.

Ден 19
Дневният ни ритъм влезе в релси – ставане около 6.30, закуска, смяна на пелените, обличане, събуждане на мама, разглеждане на книжка с картинки, един час предобеден сън (разбира се, за Ники, не за мен), обяд, игра на детската площадка, пазаруване, разходка, един час следобеден сън, посрещане на мама, вечеря, лека нощ.
Любимият ми момент е, когато Ники ми помага при прането. Той бърка в пералнята, изважда някоя дреха, подава ми я, при което издава звуци, познати от филмите за африканските диви животни, а аз простирам мокрите дрехи на въжето. Процедурата е особено скучна при чорапите. Ники обаче за първи път се чувства полезен и е щастлив.
За сметка на това жена ми не е толкова полезна за домакинството. Отначало това ме нервира – цял ден трябва да гледам неприбраните й неща или да ги оправям.

Ден 21
Тази вечер ни посещават няколко колеги. Подаряват ми диск с оперна музика. Вероятно смятат, че имам безкрайно много свободно време, щом не ходя на работа – смях! Все пак за една седмица успявам да прослушам
диска.

Ден 27
Тестът за бременност на жена ми е положителен. Вторият – също. Очевидно Ники ще си има братче или сестриче. Естествено новината не е много ясна за него. Май обаче и на нас не ни е съвсем ясна. Очевидно взехме понятието “отпуск по майчинство” твърде буквално...

Ден 40
Отново температура, този път едновременно при майката и при сина. Тъкмо исках след три седмици да пробвам как Ники би се справил с посещението в яслата. Всички казват, че там децата непрекъснато се заразяват от някакви инфекции.

Ден 41
Единственото добро при тези детски заболявания е, че преминават толкова бързо, колкото са дошли.
Непрекъснато ме питат кое е по-изморително – работата в офиса или родителството. Мисля, че натоварването е почти еднакво. Но през отпуска по майчинство се чувствам по-спокоен. Сега имам една роля, а не две както преди. Ясно ми е, че едва ли щях да съм особено доволен, ако отпускът ми беше неограничен. Сигурно някои майки смятат, че три месеца са твърде малко. Предпочитам да остана три месеца с цялата си душа вкъщи, отколкото цяла година с половин душа – защото работата би ми липсвала.  Както и парите.

Ден 49
Успех във възпитанието – слагам Ники в леглото, погалвам го по бузката и напускам стаята. Той заспива. Самичък.

Ден 55
Ники се привърза повече към мен, направо се фиксира върху мен. Тича насреща ми, когато се нуждае от утеха, хваща ме за ръката, когато иска да покаже нещо. Това не се посреща еднозначно от майка му. От една страна, за нея е болезнено да е по-малко необходима на детето си, от друга – тя се радва на близостта между бащата и сина.

Ден 63
Първият час в яслата. Едвам се сближихме както никога досега и започна процесът на откъсване. Вече по-добре разбирам родителите си, които повтаряха, че сме пораснали страшно бързо.

Ден 68
Оставям Ники все по-дълго в яслата. Пия кафе в сладкарницата, разхождам се. Сещам се колко редки са станали тези часове на безделие – те останаха във времето, когато нямах дете и жена. Това време не ми липсва.

Ден 76
Ники прекарва по седем часа в яслата. Аз съм сам вкъщи. Без детето, което ангажира вниманието ми, изведнъж се сещам, че има и друг свят, в който ще се завърна след две седмици. Дали още мога да се справям с професията си?

Ден 80
Откакто ходи на ясла, Ники е здрав. Интересно какво си мислят всичките тези вируси и бактерии. Вероятно са малко глупави.
Момчето ми тича към правилната врата, щом влезем в яслата. Смее се, когато види възпитателките си. Заплаква, когато го оставям, но докато изляза на улицата, плачът секва. Синът ми се справя без мен. С това трябва първо да свикна.

Ден 90
Утре тръгвам на работа. Винаги съм го правил с удоволствие. Не мога да си представя, че някоя друга дейност би ми доставяла повече радост. След тези три месеца не разбирам бащите, които имат възможност за известно време да сменят професията си с грижи за детето и не го правят. Смятам, че да се грижиш за детето си, е естествена дейност, която е изпълнена със смисъл. Професията, колкото и да е хубава, най-често е изкуствено създадена, за да дава възможност на хората да превръщат способностите си в пари, с които да покриват разноските си – своите и на децата си.
Коремът на жена ми расте ли, расте. Един ден и това бебе ще бъде на днешната възраст на Ники. Казано с други думи – след отпуска по майчинство съм все едно пред отпуск по майчинство.

Из чуждестранния печат
Катерина Бойкова