Текст: Ивета Бургаджиева
Наскоро ми попадна една мисъл на Барак Обама, който казва, че „това, което те прави мъж, не е способността да имаш дете, а куражът да го отгледаш”. Родителството е от най-сериозните ангажименти в човешкия живот, но тук не става въпрос за биологичната заложба да заченем дете, а за ежедневното осъзнато и отговорно справяне с множество задължения и предизвикателства. Наличието или липсата на смелост у мъжа да отгледа потомството, което е създал, променя не само съдбата на конкретното семейство, но и живота на поколенията след него.
Неизвинено отсъствие
Физическото или емоционалното отсъствие на таткото влияе особено силно върху оформянето на детската психика. Липсващият баща създава наследници, които могат да прекарат живота си в търсене на изгубеното. Както сполучливо го формулират авторите на документалния филм „Липсващ” (Absent)*, това е все едно някой да върви с въпросителен знак на гърдите и да търси постоянно отговора на въпроса кой е. От психологическа гледна точка функцията на бащата е да ни даде усещане за идентичност, тъй като той е първият човек във външния свят, който ни избира или отхвърля. Когато мъжът напусне семейството или присъства, но е емоционално студен и отхвърлящ, на едно по-дълбоко ниво в детето остава съмнение в ценността му като човешко същество или дори в правото му да съществува. Децата започват да търсят причината за загубата на родителя и неговата любов в самите себе си и я намират в някаква своя (съществуваща или измислена) неспособност или липса. Те вярват, че ако бащата отсъства от вкъщи, то е защото те самите не са достатъчно добри, умни, сръчни или привлекателни.
Според данни от по-горе цитирания филм, именно в семейства без или с отсъстващ баща израстват голям процент от проституиращите момичета, младите самоубийци, отпадналите от училище, извършителите на серийни изнасилвания, хората в затворите и т.н. Липсата на баща може да принуди неукрепналата душа неуморно да търси външен обект, на който да се възхищава, както и да се прекланя пред съмнителни авторитети и каузи или да се забърква в криминални прояви. Заради отнетото значимо мъжко присъствие в ранните години зрелият човек може да изостави своето лично пътуване към порастването и реализирането на потенциала си. Както каза един татко, най-ценният урок, на който учи бащата, е да помогне на детето да вярва, че е важно и значимо. Ако бащата го няма, детето лесно може да си направи извода, че не е нито ценно, нито значимо, след като дори собственият му родител не го иска. Този тъжен резултат може да се предизвика и в семейства, в които бащата злоупотребява със своята сила и авторитет и възпитава с прекалено твърда ръка. Отсъствието на бащата се отразява еднакво съкрушително и на момчетата, и на момичетата, но по различен начин.
Man’s power
Във филма „В сърцето на океана” бащата казва на сина си, който е капитан на кораб, че без такива смели мъже като него светът ще потъне в мрак. За да притежават и поддържат собствената си сила, мъжете трябва да вярват, че светът се крепи на тях и плещите им имат необходимата жилавост и издръжливост, за да го носят. Синовете не могат да станат господари на собственото си царство, ако бащите не са им показали как да го правят чрез личен пример, насърчаване и подкрепа. Бащинското „Да, ти можеш” е като магически ключ, „Сезам, отвори се” за умението на сина да вярва в себе си, да превръща мечтите си в действия, а действията – в нещо съзидателно и добро.
При момичетата менструацията служи като инициация, знак, че детето се превръща в млада жена. При момчетата обаче такъв знак липсва и някои от тях прекарват целия си живот в търсене на силно мъжко присъствие, което да ги научи какво е да си мъж. Изследователят на мъжката душа Джеймс Холис нарича това търсене „копнеж по бащите и племенните старейшини”. Някои мъже, израснали с отсъстващ баща, прекарват значима част от зрелите си години в удължено юношество, отлагайки бащинството и други сериозни семейни ангажименти.
Наличието на положителна бащина фигура е от голямо значение и за бъдещите жени. Както Кронос поглъща децата си, така и неспособният да отговори на емоционалните нужди на дъщеря си баща може да „погълне” символично своето малко момиче, непозволявайки му да развива и изразява женската си природа. Ако дъщерята не получи любовта и одобрението на баща си, ако той не й даде необходимото уверение в собствената й привлекателност, женствеността й остава като замръзнала цветна пъпка, която никога няма да отвори пред света яркия си цвят.
Тъмната страна на модерното родителство
Изследователите на съвременните родители твърдят, че днес има повече отсъстващи бащи откогато и да е било преди и че всяко трето дете живее в семейство без осезаемо и положително мъжко присъствие. Тази тенденция се формира още преди един-два века, когато бащите започват масово да отсъстват от дома, за да работят във фабрики и офиси. Днес обаче тази картина се усложнява и от едно друго отсъствие – на авторитетен родител. Либералното възпитание, по което толкова родители се увличат напоследък, вече взема сериозни жертви. Преди месеци онлайн изданието на английския „Телеграф” публикува откъси от изследване, според което прекалено позитивното и безкритично отношение към децата не само застрашава отношенията деца-родители, но и може да доведе до провал на самото родителство. Липсата на правила и неумението за поставяне на граници създават объркване и хаос в семейството и особено в детската душа.
Вълна от гласове в защита на тази теза се надига напоследък и от Швеция, една от европейските държави, които най-силно си патят от нездравословния либерализъм. В книгата си „Как децата взеха властта” шведският писател и психиатър Давид Еберхард твърди, че съвременните родители залитат прекалено много в старанието си да бъдат приятели на децата и по този начин абдикират от родителската роля. Кой може да предположи, че с такива проблеми ще се сблъска страната, която първа в света приема закон против биенето на децата и се превръща в рай за родителите със своите 480 дни платено майчинство (от които 90 дни задължително за бащата!) и 90 дни на година „временен родителски отпуск за деца под 12 год.”?
Дефицит на авторитет
Прекалената толерантност и демократичност влияят зле на семейната система и най-вече на самите деца. Всеки психолог ще потвърди, че една от основните предпоставки за пълноценното развитие на малките деца (а и на порасналите също) са границите. Без тях децата не само излизат неподготвени за живота извън семейството, но и могат да се загубят по сложния и криволичещ път на порастването. Ако родителите не успеят да научат потомствата си да спазват пътните знаци и ограниченията за скорост по този път, това гарантира емоционални катастрофи не само за самите деца, но и за другите участници в движението. Защото истинската зрялост не е свързана само с навършване на определени години, но преди всичко е способност да се адаптираме успешно към външния свят.
Не малко от бащите, които интервюирах, казваха, че вече няма отделни роли за майките и бащите и не е ясно кой налага правилата. В едно семейство майката може да поставя по-осезаемо граници, но традиционно бащата е тази фигура, която чрез собствения си авторитет учи децата на способността да уважават чуждите авторитети (както и да ги поставят под съмнение, когато трябва, но това е друга тема). С умението си да налага правила и да казва „не” бащата е като топограф, който чертае карта на непознати местности, така че детето да се ориентира по-лесно в живота, без да се изгуби или да бъде изядено от дивите зверове. Заради размиването на ролите между мъжете и жените бащите все по-често започват да приемат модели на поведение, които са по-типични за майките – меки, отстъпчиви, позволяващи. Това прави бащината функция на практика отсъстваща, заради което страдат не само децата, но и обществото като цяло, защото то се крепи именно на силата на законите и правилата.
В един от любимите ми филми „Да отгледаш Аризона” героят на Никълъс Кейдж се опитва буквално да открадне бащинството си, като отвлича чуждо бебе. След като преживява стотици препятствия в стил „братята Коен”, той най-накрая разбира, че е невъзможно да бъдеш баща по лесния начин, защото такъв начин не съществува, няма „shortcut” към бащинството. В последния кадър от филма нашият човек лежи в леглото омиротворен и дори леко помъдрял, мечтаейки си за онзи прекрасен американски щат, в който „всички родители са силни, мъдри и способни, а всички деца – щастливи и обичани”. Големият урок на родителството е осъзнаването, че този щат не е географско място, в което просто можем да се преместим да живеем, а по-скоро е като къща, която градим сами всеки ден с много усилия, любов и кураж.
*„Липсващ” (Absent), 2015 г., разглежда емоционалните и психологически последици от израстването без баща. Благодаря на Борис Колев от фондация „Бащинство”, че го сподели с мен и се надявам този чудесен филм да стане скоро достъпен до повече хора.
