Все повече български двойки избират да живеят заедно и да отглеждат децата си, като стоят на безопасно разстояние от брачните халки. Дали е близо денят, в който сватбата ще остане в историята? Благодарим на всички, които споделиха гледните си точки по тази толкова спорна тема в блога на „9 месеца“ (http://blog.9m-bg.com). Ето и четири от най-любопитните мнения...
ПРО
Десислава Райчева, 27 год., търговски представител, Перник
Не мога да си обясня защо все още хората свързват брака със семейството. Все едно, че ако нямаш брак, нямаш семейство. Това са пълни глупости! С приятеля ми сме заедно от близо 8 години и сега чакаме нашето първо дете. Не смятам, че един подпис би променил отношенията между нас. Не обвинявам никого, който все още вярва в брака – това е субективно усещане, но ако бракът беше толкова свещен съюз, защо всяка втора двойка се развежда?! А и колко много хора живеят в брак, без да се уважават помежду си... Щастлива съм от начина си на живот, който съм избрала, и вярвам, че съм създала едно здраво и отговорно семейство, което не се основава на договор, а на съзнанието на двама души.
Милка Венкова, 25 год., касиер, Свищов
Аз съм твърдо против брака. За мен той е договорно отношение между двама души. Любовта обаче не бива да е договор, а дела за доказване на любовта!
Бракът е вид „успокоение”, че човекът до вас ви принадлежи! От друга страна, съвместното съжителство всъщност е ежедневно предизвикателство да доказваш любовта си. Да защитаващ най-ценното за теб, за да не го загубиш! Именно тук е разликата. И в двата случая съществува риск от раздяла, но ако партньорът е с вас без „договаряне“, това е знак, че държи истински на вас. Създаването на семейство, без да има брак, е една голяма тръпка и удовлетворение от положените усилия за доказване на любовта.
В съвременна България децата, родени в брак или извън него, имат еднакви права. Аз лично имам две деца от различни бащи. Раздялата ми с първия беше едно от най-удовлетворяващите постъпки в моя живот. Имах смелостта първа да сложа край на връзката ни, без да дължа нищо на отсрещния човек. А сега имам шанса да получавам отношението, което преди само аз съм проявявала. Благодарна съм за избора, който направих – да не се омъжвам. Сега се чувствам щастлива, силна и борбена майка. Любовта е там, където няма договори, а взаимни компромиси...
„Подкрепяте ли идеята на заместителното
(сурогатното) майчинство?“
Споделете вашата позиция по темата (до 3000 знака) в блога на списание „9 месеца“ (www.9m-bg.com) или я изпратете на имейл [email protected] до 7 март 2012 г. Към писмото приложете ваша снимка и посочете име, възраст, професия и град.
КОНТРА
Миряна Червенкова, 32 год., козметик, Пловдив
Омъжих се за първи път, когато бях на 19 и слушах възрастните, които настояваха за сватба. Мъжът ми обаче смяташе, че аз съм негова собственост и може да прави с мен каквото си поиска, особено след като ни се родиха 2 деца. Животът ми се превърна в ад – 7 години бях слугиня, дори и робиня. Реших, че бракът не е хубаво нещо и през 2005 г. се разделихме. След развода се почувствах много по-уверена, свободна да взимам решения (например дали да следвам). Казах си, че никога вече няма да се омъжа. През 2010 г. обаче срещнах мъж, който спечели сърцето ми. Беше ерген и много искаше да се оженим. През 2011 г. сключихме брак. Този мъж тотално промени възгледите ми за брака. Даде ми сигурност и топлота – както на мен, така и на децата ми. Сватбата може да се приеме като формалност, но е и едно невероятно изживяване, което остава за цял живот. И не съжалявам, че се съгласих да се омъжа отново. Животът е кратък и не бива да го пилеем, за да ближем цял живот раните от грешките си. Има и истински мъже, а не тирани и потисници, които виждат в една жена единствено прислужница и бавачка за децата им.
Зорница Гарифалиди, 29 год., специалист „Човешки ресурси“ в банка, София
Аз съм категорично „За“ брака и смятам, че никога няма да бъде отживелица. Да, наясно съм, че не бракът е определящ за това дали една връзка ще е хармонична, или не, както и с това, че много от браковете завършват с развод. Аз самата имам две деца, без да съм омъжена. Но за мен бракът е преди всичко социално положение и заявяване пред околните, че сме ангажирани в изграждането на общ живот. Той е логичното продължение на една връзка. Особено важно е и двамата партньори да са наясно какво очакват от връзката си. Така както бракът е съвместно решение, така и съжителството без брак трябва да е решение, което е взето и от двете страни. В противен случай разминаването в очакванията на партньорите би могло да стане повод за напрежение във връзката, пораждане на недоверие в чувствата на другия и т.н. Със или без формално обвързване, най-важното нещо е да се обичаме и да сме готови да отстъпваме, когато това се налага.
