В 12 поредни броя ще проследим развитието на детето от първия месец до първата годинка. Ще прочетете преживяванията на 12 майки – ученички от С “9 месеца” на училище, а експертното мнение ще ви ориентира за нервно-психичното развитие на детето в съответния месец.

Родих със секцио и първия ден след операцията останах в реанимацията. Чак след това започна раздвижването и акушерките ми разрешиха да отида да видя Симона. Ходех трудно, болеше ме, но точно тогава за първи път почувствах невероятното щастие, че съм майка.


Разплаках се. Първата ми мисъл беше колко много прилича на баща си Веднага след операцията лекарите ми я показаха, но тогава не изпитах това вълнение, което ме обхвана на следващия ден пред легълцето й.
В детското отделение не можех да отделя очи от моята малка Симона. Нахраних я и я оставих да спи. Притеснявах се да не откаже да суче, но тя беше готова за кърменето повече от мен и като че ли ме учеше какво да правя. Беше наистина невероятно каква връзка се създаваше между нас, когато я гушнех.

Искаше ми се изписването да е малко по-тържествено но то не протече така, както си го представях. Акушерката облече детето и просто го тръшна в ръцете на Иван (съпруга ми). Снимахме се, но не и с лекарите и с акушерките – те сякаш искаха да ни изгонят колкото може по-бързо. Подадоха бебето и се скриха... Останах леко разочарована, но пък цялото ми семейство беше там. Прибрахме се. У дома всичко беше подредено. Първите няколко дни бяха най-стряскащи. Надявах се пъпчето на Симона да е паднало още в болницата, но се оказа, че не е. Ужасявах се да го пипна, докато педиатърката не ми каза, че бебето не усеща болка и мога смело да действам. След това вече беше по-лесно. За щастие Симона е кротко бебе, а и майка ми дойде да помага. Бързо й създадох режим. Реших да я храня през 3 часа, а ако спи или я къпем, паузата да се удължава до 4 ч. За съжаление кърмата ми доста намаля и се наложи да я дохранвам. Винаги я слагам на гърдата, за да поеме дори и малкото кърма, която имам, а след това й давам и заместител. Когато за първи път й предложих вода, тя много я хареса, затова сега не й отказвам, когато е жадна.
Смятам, че всяко бебе само показва дали иска да пие вода, или не. Ако Симона не беше харесала водата, щеше да я изплюе. След ядене винаги ритуално заспива. Избирам един от часовете, когато тя спи, за да мога и аз да полегна. Забелязвам, че в края на първия месец дъщеря ми вече по-дълго е будна, започва да любопитства и иска да опознава света наоколо.
С майка ми се надпреварваме да й говорим и да й пеем песнички. Тя явно обича да чува гласове наоколо, защото, ако недоволства или се мръщи, веднага спира да хленчи и се заслушва. Това е добър начин за успокояване Радвам се, че Симона не е глезено бебе и не иска постоянно да я държа на ръце или да я люлея. Напротив – ако прекалено дълго я гушкам, се изнервя и започва да плаче. Предпочита да си лежи спокойно сама в креватчето. Към края на първия месец се буди само един път през нощта, за да яде, което много ме облекчава. Още от изписването сме сложили в креватчето на Симона няколко плюшени играчки, но тя изобщо не им обръща внимание. Не съм й купила още музикални играчки или такива, които се въртят и “пеят” над главата й, защото съм чувала, че не е добре да има много ярки цветове в близост до съвсем малкото бебе. Предпочитам да не я изнервят, а тя и без това е много пъргава и непрекъснато се движи
Дори когато я слагам да спи, трябва да я подпирам. Педиатърката препоръча един час след хранене да лежи надясно, а след това вече може да се обърне и наляво. Симона обаче не може да си намери място – тя е подвижна и динамична като баща си, прави същите физиономии, дори се прозява като него. Сега двамата с таткото се подготвяме за къпането. От изписването все майка ми я къпеше, но тя скоро ще си замине и трябва сами да се справяме. Малко ще е трудно, но се налага. Аз ще я мия, а Иван ще полива... За съжаление той много работи и може да се занимава с нея само вечер. Винаги след като се прибере, си играе с нея преди сън.
Въпреки че Симона се роди през зимата, реших да не чакам един месец преди да я изведа навън и още на 10-ия ден бяхме на балкона за няколко минути. След това удължихме престоя на чист въздух на половин час, през следващите дни – 1 час, и сега вече обикаляме градинките и парковете поне по 2 часа Забелязвам доста промени през този един месец. Симона вече издава много повече звуци, отколкото в началото, и с всеки изминал ден репертоарът й се обогатява. Тя все по-често се заглежда в по-ярки предмети. Движа различни неща пред очите й, за да видя дали ги следи... Тенът на кожата й също се промени – в родилния дом беше доста мургава, а сега става все по-светла. Косата й започна да пада, но знам, че това е напълно нормално и не се притеснявам. Радвам се, когато я виждам да се смее на сън или сама да си се усмихва. Знам обаче, че тепърва ще става все по-интересна.