Бебешки смях
През първите четири месеца от живота си Рая подари на нас – нейните горди и щастливи родители, десетки усмивки и радостно гукане. Сега обаче дойде ред на истинския детски смях, който мама с лекичко гъделичкане успя да превърне във весел кикот. Щастлива съм, че с видеокамерата записахме този първи шумен израз на бебешкото задоволство на Рая.
Папараци в действие
Наред с останалите принадлежности от първа необходимост се опитваме да държим фотоапарата и камерата на „една ръка разстояние“ от Рая. Заснехме нейни много хубави моменти. Съжалявам обаче за многото ненаправени снимки. От родителите, минали по този път, зная, че въпреки желанието ни да запечатаме всеки миг, през следващите месеци ще е все по-трудно да снимаме бебето. Пълзенето, прохождането, 10-те палави пръстчета и неизчерпаемата бебешка енергия много ще ни пречат. Затова използвам всеки момент, в който дъщеря ми все още може да е неволна моделка в импровизирани фотосесии. Често си мисля за погледите, физиономиите, за новите умения, за красивата и нежна кожа, за подобната на перушина коса на Рая... следващия месец всичко ще е различно, а следващата година едва ли ще мога да си спомня и половината от тези неща.
Кърмене и отново кърмене
И през този месец искам дъщеря ми да се храни изцяло с кърма. Наложи ми се в продължение на 10 дни да измервам количеството на приетата кърма, защото отново у мен се бяха породили съмнения, че Рая не суче достатъчно. Гърдите ми вече не са така пълни и напрегнати както през първите месеци и това ме тревожи. Понякога дъщеря ми суче значително по-кратко отпреди и предположих, че просто имам по-малко кърма, която тя изсуква за минути. Истината се оказа друга – кантарът показваше не намаляло количество изсукана кърма, а едно по-силно и с по-добра сукателна техника бебе, което просто се справя с поставената задача по-бързо и успешно. Освен това Рая наддава добре, жизнена е, пелените й често са пълни, а кърменето е един от най-приятните моменти за деня.
Но дали дъщеря ми вече не скучае, докато се храни? Досега Рая сучеше спокойно, унасяйки се по време на кърменето, но вече започна да ме гледа, да върти глава с любопитни и жадни за нови гледки очи, да размахва малките си ръчички, да пипа лицето ми с тях.
5 верни съветника
През този месец трябва да си припомня много конкретни съвети за успешен старт на захранването на бебето. В средата или в края на шестия месец смятам да започна да давам на Рая първите сокчета, а малко след това, ако добре ги приема, да започна и захранването със зеленчукови пюрета.
Докато бях бременна, ходех на училище за родители, четях почти всяка статия в списание „9 месеца“, а също и специализирани книги за раждането и за бебето. Съвсем естествено вследствие на емоциите и хормоните много от наученото от целия информационен „тайфун“ безследно изчезваше от съзнанието ми. Така реших да си записвам всеки важен съвет, който прочета или чуя от специалистите в С „9 месеца“ на училище. Направих си 5 тематични тетрадки – за раждането, за хигиената на бебето, за възможните здравни проблеми, за храненето и една сборна. Много пъти сега чета и препрочитам написаното с нов и съвсем различен поглед, защото като майка реално се сблъсквам с различни проблеми и ги решавам с помощта на тези съвети. Дойде време за преговор и на написаното за захранването. Зад наглед точните и ясни схеми, по които то трябва да се прави, стои обаче едно човешко същество – моето дете, и аз не искам да му ги налагам. Искам Рая да води захранването, а аз само да я напътствам с храните, които й предлагам. Чувствам се готова и с нетърпение очаквам да започнем с това ново предизвикателство.
Първата простуда на Рая
Една сутрин Рая се събуди малко по-неспокойна от обикновено. Съвсем скоро забелязах и лъскавата бистра струйка от нослето й и разбрах, че това вероятно е първата простуда на дъщеря ми. За да съм напълно откровена, трябва да призная, че очаквах това да се случи, защото есенните дни са много коварни. Всеки слънчев лъч много топли, но всеки полъх на вятъра е студен. Скрие ли се слънцето, става влажно и студено. Постоянната смяна на температурата, изискваща често преобличане, явно се е отразила на Рая. Състоянието й не налагаше спешна консултация. По телефона д-р Обретенова ме посъветва да й давам хомеопатично лекарство за засилване на имунитета. Започнах да почиствам нослето с физиологичен разтвор, за да облекча дишането й. Така без особени проблеми след два-три дни всичко премина.
Първи признаци на истинска съобразителност
С идването на студените и дъждовни месеци ще трябва да направим дома си по-уютен и забавен за скучаещото бебе. Рая вече се обръща съвсем свободно от гръб по корем и обратно. Почти през целия ден стои по корем и ние с татко й се опитваме да я разнообразяваме, като я слагаме на килимчето за активна гимнастика или в нашето легло. Рая обаче гледа с други очи на наглед скучните завивки на нашата спалня. Наблюдавайки я, тайно открих, че тя вече успява да се придвижи 20–30 сантиметра за няколко минути, и то в желаната от нея посока. Тъй като още не се досеща как да си помага с крака и по този начин да се избутва напред, Рая чевръсто си служи с ръце, като хваща чаршафа далеч пред себе си и силно го дърпа, и то в желаната от нея посока.
Бебе Рая си има дърво
Дни преди дъщеря ми да навърши 5 месеца, аз празнувах рождения си ден. Реших да направя за нас двете двоен подарък и с получените от близките ми пари за подаръци с татко Цветан избрахме и купихме дърво. Точно на рождения ми ден бяхме пред блока, в който живеем, снабдени с кирки, лопати, декоративни каменни блокчета, няколко луковици на пролетни цветя и най-важното – една прекрасна магнолия, цъфтяща с бледорозови цветове. По информация от разсадника тази магнолия е засадена и отглеждана от тях приблизително от времето на моето забременяване и е своеобразна „връстничка“ на бебе Рая. Още преди да стана родител, много ми харесваше идеята с детето да расте нещо младо, силно, дълголетно и красиво като тази магнолия. Сега дъщеря ми си има дърво, а много съседи приятели са предупредени да го наглеждат, заради страха ни някой да не го открадне, както вече се е случвало с недотам скъпи растения, засадени пред блока ни.
„Не“ на безутешно ридаещите бебета!
Грижата за Рая вече не се изчерпва само до задоволяване на физиологичните й потребности. Сега тя вече е различна и очаква много повече от нас и от заобикалящия я свят – любопитна е, иска да играе, нуждае се от много внимание, което не винаги ми е възможно да й отделя. Често си мисля за хилядите пеещи, светещи и развиващи какви ли не умения играчки, които се продават в магазините. Много от тях не мога да купя за Рая. Има обаче две неща, които съм си обещала като родител никога да не отказвам на детето си. Те не струват пари, но смятам, че ще помогнат дъщеря ми да стане ведра, силна и уверена в себе си личност. Това са майчината нежност и утеха. До този момент не съм оставяла Рая да плаче безутешно, за да „развивам дробовете й“ или за да не я разглезя. Дъщеря ми е твърде малка, за да бъде подлагана на каквито и да било възпитателни методи, а по мое мнение бебешките сълзи заради безучастно наблюдаваща майка могат само да навредят.
Равносметка
Рая вече е значително пораснало бебе – висока е 58 см и тежи 5.600 кг. Въпреки че все още е много дребна в сравнение с връстниците си, дъщеря ми е увеличила теглото си от раждането с повече от 120% и е едно изключително жизнено и подвижно бебе.
Петият месец беше изпълнен с много радости и развихрени родителски мечти. Все по-често с таткото разговаряхме за дните, които ни предстоят с дъщеря ни – как тя ще проходи, къде ще я заведем... и изобщо за онези хиляди нови и първи нейни постижения, които ни предстоят. Не пропускахме обаче и да се наслаждаваме на това, което изживявахме в момента, а аз често сядах до леглото на дъщеря си, гледах я как спи и се чувствах истински щастлива.
До този момент не съм оставяла Рая да плаче безутешно, за да „развивам дробовете й“ или за да не я разглезя... По мое мнение бебешките сълзи заради безучастно наблюдаваща майка могат само да навредят.