Бузите на татко малко боцкат, а и отношението му към детето често не е така меко като милувките на мама. Въпреки това общуването му с детето съвсем не е по-непълноценно.

Кога е добър баща?
Дали мъжът е добър баща, когато прави всичко точно като майката на детето? Припява за заспиване 1–2 куплета от “Зайченцето бяло” или умее да разбърква добре заместителя на кърма с вода? Ако това е моделът ви за добър татко, значи принадлежите към огромното мнозинство от жени, които мерят грижовността със собствените си критерии.


Може ли това да е осъдително? Майките (с много малки изключения) прекарват далеч повече време с детето от бащите. Това ги тренира и те много по-добре знаят в даден момент какво точно е нужно на малкото. Мама има силна интуиция и предусеща болката в крачетата още преди детето да се е разтичало босо по поляната. Мама чува всяка въздишка и примляскване на бебето насън и е нащрек през цялата нощ.

Пълноценен заместник на мама?
Може би и вие сте несправедлива към таткото, който не ви отменя много-много в грижите за детето. Нови проучвания сочат, че мъжете са добри бащи тогава, когато не се стараят да заместят майката. Според американския психолог Майкъл Сийгъл силата на татковците е в това, че са различни и от първия ден се отнасят към детето различно от партньорката си.


За бащите например полът на детето играе много по-съществена роля, отколкото за майките. Докато майките казват “моето бебе”, бащите говорят за “моята дъщеря” или за “моя син”. Мъжете се отнасят по различен начин към момиченцето и към момченцето си. А това е твърде важно, тъй като помага на детето да идентифицира своя пол.
Научни наблюдения откриват някои характерни особености в отношението на таткото към детето.

  • Бащите се отнасят по-внимателно към дъщерите си. Те са по-меки с тях и ги подкрепят по-подчертано, отколкото синовете си. Бащите говорят повече с момичетата.
  • Отношението на бащата към момчетата почти винаги е по-строго и назидателно. При игрите със сина таткото отделя особено внимание на движението. Той насърчава смелостта на момчето дори с цената на нараненото коляно.
  • Макар и да проявява нежност към бебето, таткото е по-дистанциран от майката. Жените се осланят изцяло на тялото си, което сигурно е свързано и с опита им от кърменето. По-голямата дистанцираност обаче не е коз срещу мъжете. Напротив – това, че бащата не се чувства едно цяло с детето си, осигурява повече свобода и настроение за взаимни игри.

    Различни във всекидневието
    Има един показателен пример за това как различното поведение на мъжете и жените към детето се проявява във всекидневието. Когато бебето плаче, майката го взема на ръце, прегръща го и го люлее. Разбира се, в подобна ситуация и таткото вдига малкото, но го издига, докато то увисне на изпънатите му ръце високо във въздуха. В такива случаи плачът често преминава в смях и радост от “летенето”.
    Бащите се радват повече от майките, когато безпомощното новородено се превърне в бодро пълзящо юначе. За таткото остава почти непознато чувството на тъга от бавното отделяне на малкото от родителите. Детето усеща това и се решава на следващата крачка с поглед, насочен към бащата.
    Ето още един пример. Детето се учи да ходи. То стои на клатушкащите се крачета между мама и татко, събира кураж и се хвърля в... мамините ръце. После всичко се повтаря в посока към таткото. Видеозаписи на Майкъл Сийгъл показват, че 85% от децата правят 1–2 самостоятелни крачки повече по пътя към таткото. Мама протяга спасителна ръка на съкровището далеч напред, докато таткото изчаква детето само да пристъпи, да се приближи до него и дори посреща падането му по-спокойно. А когато това се случи и последва плач, майката почти винаги се впуска да утешава детето. А това според Сийгъл просто го принуждава да търси нейната закрила.
    Психологът не дава оценка кое поведение е по-добро за отрочето – на майката или на бащата. Според него мъжете рядко страдат, че детето им е по-привързано към майка си. Вероятно тази нечувствителност не е толкова лоша. Мъжът се грижи по свой начин за детето. Има обаче толкова много примери, които могат да покажат, че бащата не е по-лошият родител. Не е зле да си напомняте тези примери, когато за пореден път се оплаквате в градинката, че таткото отделя много малко време за детето...