Ралица Паскалева в мечтаната роля

Той и Тя

Ралица Паскалева в мечтаната роля

Снимки: личен архив

Срещаме ви с д-р Галя Стилянова от сериала „Откраднат живот”по Нова ТВ, зад чиято роля стои актрисата Ралица Паскалева. Тя вече има ново амплоа – на майка, защото сърцето й бе „откраднато” от едно малко създание. Как се чувства в сегашната си роля и какви са наблюденията й относно грижите на лекарите за бременните жени в България, ще разберете в следващите редове.

Ралица, как премина бременността Ви? През 9-те месеца Вие продължавахте снимките и работните си ангажименти…

Премина леко и без никакви проблеми или усложнения. Снимахме 5-и сезон на сериала, когато аз разбрах, че съм бременна и решението ми беше да продължа снимки, докато тялото ми позволява. Благодаря на Господ, че нямах никакви тежки симптоми, като повръщане или гадене. Снимах без никакви проблеми до края на сезона, когато вече бях в края на 7-и и началото на 8-и месец. Бях готова да прекъсна, ако почувствам някакво неразположение, но това не се случи, дори напротив. Сякаш на Максим в корема ми много му харесваше да учим медицински термини. Затова се шегуваме, че може и лекар да стане, когато порасне.

Какво Ви се хапваше най-много?

Нищо конкретно. Ако трябва да бъда честна, аз нямах никакви такива прищевки. Хранех се както обикновено и нямах шокиращи желания, като да ям кисели краставички в два през нощта или подобни.

Как уплътнявахте свободното си време?

Почти нямах свободно време. Снимах сериала, а последните два месеца просто си спинках, понякога по цял ден. Много ми беше приятно да си лежа, защото накрая вече имах голям корем и наистина ми тежеше. Бременните жени биха ме разбрали. Просто си намирах позиция с една дълга огромна възглавница, гушвах я и си стоях така.

Кога разбрахте пола на бебето и каква беше Вашата реакция и тази на половинката Ви?

Много се зарадвахме, разбира се. Нямала съм никакви предпочитания за пола на детето, нито пък Теодор. И двамата много искахме да имаме дечица и самата новина, че вече се е случило, ни направи безкрайно щастливи.

Кой лекар проследяваше бременността Ви и как се спряхте на него?

Д-р Мажена Панова. Спрях се на нея по три причини. Първата е, защото знам, че е голям и ценен професионалист в работата си. Втората е, че имам приятелки, които са раждали при нея, и не на последно място, защото тя всъщност е истинската д-р Стилянова. Тя е нашият консултант по гинекология в сериала и всички медицински случаи, които аз играя, всъщност са от нейната лична лекарска практика. Тоест сами можете да си представите колко много жени са минали през ръцете й и колко опит има тя.

През цялото това време имахте ли притеснения или безпокойства относно протичането на бременността, раждането и отглеждането на детето?

Ако кажа, че нямах, ще излъжа. Мисля си, че всяка жена има притеснения за бременността и самото раждане, и то не заради нея самата, а заради детенцето. Винаги се чудиш дали правиш всичко по правилния начин. Пиеш ли нужните витамини, ядеш ли достатъчно плодове, храниш ли се правилно и ей такива работи. А раждането няма да го коментирам, всяка жена е в неведение как ще протече, дори да не й е за първи път.

Как премина раждането?

Премина добре. Всичко беше наред. Родителите ми бяха пред залата, а Теодор вътре с мен. Имаше хубава музика, а един смешен момент беше, когато ме подготвяха в залата и тръгна песента „I will survive" – това много ме развесели.

Бързо ли се възстановихте?

Мисля, че да. Първите дни в болницата се чувствах доста зле. Имах болки, бях крайно обездвижена, защото хемоглобинът ми падна до 80 и буквално не можех да се надигна от леглото, причерняваше ми. Слава на Бога, че Теодор и родителите ми бяха покрай мен и ми помагаха за всичко. Няколко дни по-късно обаче нямах и помен от болка или проблем, дори сравнително бързо започнах да влизам в предишната си форма преди бременността. Още има какво да се желае, разбира се, но всичко с времето си.

Синът Ви се казва Максим. Как се спряхте на името?

Искахме да носи свое име, а не да бъде кръстен на някого от родата. Искахме да е име, свързано с Библията и християнската вяра, да е интернационално, да си отива с фамилията и да има красиво и смислено звучене и значение. И така след недълго обмисляне решихме да бъде Максим Салпаров. Сигурна бях, че той си харесва името, защото още докато беше в корема ми, му говорех така и той реагираше. Това за нас беше знак, че сме взели правилното решение.

Как протича сега един Ваш ден?

Главно в грижи за Максим. Кърмя го, преобувам го, пера и гладя дрешките му, приспивам го, заспивам преди него и аз… ха-ха, спим следобеден сън, разхождаме се на слънчице, четем приказки, къпя го, чета някоя книга, ходим на мачовете на татко му, всички се забавляваме и се смеем на забавните му звуци и ей такива неща. Неща, които сигурно всяка майка на 3-месечно бебче прави всекидневно.

Някои млади майки споделят, че всеки нов етап от живота носи стрес. На Вас как се отрази промяната?

Не усещам никакъв стрес. Не усещам и никаква промяна. Единствено, че имаме едно приказно, красиво и добро момченце със сини очи, което ни носи много радост ежеминутно. Всичко си е постарому, само че с още един член на семейството ни и дай боже скоро да има и още попълнения. Обичаме децата и бихме желали да имаме още.

Какво дете е Максим?

За мен Максим е каквото е всяко дете за семейството си – съвършен!

Кое качество от себе си бихте искала да възпитате у него?

Честност, силна вяра в Бог и голяма любов и привързаност към семейството.

Как Теодор Ви помага в грижите за детето?

Ами то със същата сила важи да питате и него – как аз му помагам за грижите. Ние и двамата поравно сме родители на Максим и поравно разпределяме грижите за него. Разбира се, аз го кърмя и някак връзката между майката и детето е започнала далеч по-отдавна – в корема, но Теодор не отстъпва по грижи. Той също къпе Макси и му сменя памперсите, също го приспива, както и аз. И за двамата това не е ангажимент, а истинско удоволствие – не го казвам само за пред вас. Истински щастливи сме, че можем да обгрижваме нашия приказен Максим.

Имате ли си други помощници, или се справяте сама?

Помагат и моите родители, и майката на Теди също. Те не по-малко се вълнуват от появата на Максим и не по-малко от нас имат желание да се включват в отглеждането му. За нас е огромно удоволствие да споделяме моментите как той расте и как се смее, как се буди с усмивка, как заспива и т.н. Ние много силно държим на семействата ни и е огромна радост, че се разбират помежду си. Ние сме задружни и винаги ще бъде така. Семейството е нещо свещено.

В момента сърцето Ви е „откраднато” от двама мъже, но кога можем да Ви видим отново на снимачната площадка?

Не мога да отговоря конкретно на този въпрос. В момента най-важното ми е на детето ни да не му липсва нищо. Когато се почувствам готова и преценя, че мога да работя, без това да е в минус за Максим, тогава ще се завърна. Обичам работата си, но обичам повече сина ни. За момента работата ми ще почака.

Като човек, който е в ролята на лекар в сериала „Откраднат живот”, какви са впечатленията Ви относно грижите на лекарите за бременните жени и родилките в реалния живот в България?

Трудно бих коментирала темата. Истината е, че в сериала ни нещата са представени доста захаросано, отколкото са в реалния живот. Срещала съм безобразни, груби и крайно вулгарни лекари, но не мога да сложа всички под общ знаменател. Срещала съм също и много себераздаващи се, грижовни и състрадателни лекари. Всеки е попадал и на едните, и на другите. Но от всички специалности гинекологията има за задача да се грижи не само за един живот. Това е безкрайна отговорност и е привилегия една жена да повери в ръцете на някой гинеколог не само своя живот, но и на детето си. Затова мисля, че гинеколозите трябва да са чисти по сърце и душа, за да могат първи да посрещнат един нов и невинен живот в ръцете си.