Мария Д., на 27 год., живее с мъжа си и дъщеря си Александра, на 5 мес., в Москва. Тя разказва как е протекло раждането на момиченцето й.
Раждането на дъщеря ми преди пет месеца беше най-вълнуващият момент в досегашния ми живот. Спомням си с много любов това малко, безпомощно същество върху корема ми и осъзнаването, че вече нищо няма да е същото, каквото е било. Това миниатюрно бебе със светлите си ясни очи ще бъде центърът на света за мен.
За съжаление не можех да споделя тези безумни мисли с никого. В Русия все още
не е прието мъжете
да придружават партньорката си
при раждането
Много болници правят усилия да направят съпричастни бъдещите бащи на това събитие. Желаещите да присъстват в родилната зала трябва да представят медицинско удостоверение, че не страдат от болести като СПИН, хепатит и сифилис. Освен това мъжете трябва да завършат курс в болницата, от който да научат как протича процесът и как могат да помогнат на любимата си по време на контракциите. Едва след това те се допускат в родилната зала.
Мъжът ми не искаше да присъства. Според него мъжете нямат работа в родилната зала. Честно казано, и аз особено не държах на това. Може би присъствието му щеше да ми е от полза, но през последните минути на раждането то нямаше да ми е приятно.
Лошото беше, че и след раждането не го допускаха при нас.
Приятелите и роднините, дори бащата не се допускат в родилното отделение. Прекарах общо 6 дни в болницата. За щастие стаята ми беше на първия етаж и можех поне да виждам мъжа си, родителите и приятелите си, докато говорех с тях по телефона. Колкото бях щастлива от раждането на дъщеря ни, толкова бях нещастна от тези правила
Раждането беше изключително събитие за мен. С удоволствие бих разказала всичко с подробности на мъжа си. Искаше ми се да споделя с него този интимен момент поне след това. Но трябваше да чакаме цяла седмица за това.
А с малката си дъщеря можех да прекарвам само няколко часа на ден. За новородените има отделно помещение, в което сестри се грижат за бебетата. Бебетата се дават на майките само ако плачат или са гладни.
Разбира се, Александра ми липсваше ужасно. От друга страна, се радвах, че се грижат добре за нея. Бях много уморена след раждането и се нуждаех от почивка, за да се съвзема.
Въпреки всичко раждането на дъщеря ми беше най-прекрасното преживяване в живота ми. Никога няма да забравя момента, когато Александра за първи път ме погледна с големите си очи.
Из чуждестранния печат
Катерина Кирилова
