Разказ на Натаса Новакович, на 34 год., юристка от Загреб, с дъщеря Сара, на 6 месеца

След войната преди почти 20 години страната ни бързо се промени. Понякога имам чувството, че това още не е известно на останалата част от Европа. Ние станахме съвременна държава с модерна политика. Затова смятам, че животът с бебе тук не се различава съществено от живота в останалите европейски страни.


Когато бях малка, беше напълно нормално майките да се жертват за семейството си. Те, разбира се, оставаха вкъщи, грижеха се за децата и домакинството, докато бащите работеха и печелеха. Така беше и в нашето семейство, а и във всички останали, които познавах.

За мен, както и за мъжа ми,
този стил на живот е
напълно остарял
Колкото и да обичам бебето си, не бих се чувствала пълноценна, ако се занимавах само с него. Съпругът ми също не се вижда единствено в ролята си на изхранващ семейството. Той много обича дъщеря ни и прекарва всяка свободна минута с нея, когато се прибере вкъщи от работа.
Откакто в страната ни цари капитализъм, равноправието е налице. Например аз ще се върна на работа след половин година. Без друго съм длъжна да направя това най-късно след една година, тъй като тогава приключва отпускът ми по майчинство. Финансово обаче

не можем да си позволим
повече от половин година отпуск
Постепенно и в Хърватия стават модерни всички въпроси, свързани с бебетата, които доста отдавна са на дневен ред в западното общество. Например навсякъде се появяват реклами за кърменето. Жената направо изпитва угризения, ако се реши да не кърми.
Честно казано, кърмих дъщеря ни само два месеца. Имах две тежки възпаления на гърдите, а и кърмата ми никога не беше достатъчна. Знам, разбира се, че майчиното мляко е най-добрата храна за бебето, но когато не се получава, не би трябвало ситуацията да се драматизира.
В Хърватия захранването започва в четвъртия месец, но някои майки изчакват до шестия месец. Мисля, че около половината майки приготвят сами кашата за бебето, защото смятат, че тогава качеството й е по-добро. Такова е и моето мнение.
Смятам обаче, че и в това отношение не се различаваме много от другите майки в Европа. Всяка има своя точна представа кое е най-добро и правилно за бебето и не търпи чужди мнения. Убедена съм, че ние, жените, сме просто твърде радикални.

Из чуждестранния печат
Симона Симеонова