Големият страх на жените от раждането тръгва още от Ева. Тя е първата, която чува: “…и в болки ще раждаш своите деца!” За нея това е наказанието, че е съгрешила…

Коя е истината
Истината е, че раждането съвсем не е толкова болезнено, каквито са разказите на много родилки. Разбира се, нужно е едно уточнение – процесът може да е безболезнен само ако се извършва в съвременно специализирано заведение, от добър професионален екип, на определения термин, протича през естествените родилни пътища и без усложнения, а раждащата е добре подготвена. В живота обаче рядко е налице комбинацията от всички тези условия.


В миналото разкъсването на тъканите при раждането е било срам за акушерката. Днес почти всяка жена ражда с разкъсвания в една или в друга степен. Причините – недостатъчна родилна активност, нееластични тъкани (особено при по-възрастни раждащи), неподготвеност на бъдещата майка… Ето защо толкова често родилната зала се оглася от неистови крясъци. На фона на тази картина доста странен е въпросът: Възможно ли е жената да изпита удоволствие при раждането?

Дори оргазъм?!
Моя пациентка сподели с мен: “По време на раждането изпитах огромно удоволствие. Бях страшно възбудена и получих оргазъм!” Медицинският екип около нея се стреснал – дали жената е с всичкия си, дали съзнанието й не е било замъглено от силна родилна треска?!


Родилката обаче твърдеше, че наистина бе изпитала върховно удоволствие. Явно е била голяма късметлийка – имала е активна родилна дейност, еластични тъкани, раждане на термин без усложнения. Околоплодните води са изтекли обилни, топли. Жената оприличаваше усещането на овлажняването при полова възбуда. В резултат главата на бебето леко се плъзнала през родилните пътища, като притискала силно ерогенните зони. Това довело до невероятното сексуално удоволствие.
Разказът звучи почти като измислица! В него обаче има важно послание – мислете и се подготвяйте за раждането не като за ужасно болезнен процес, а като за естествен финал на изключително силни положителни емоции.
Иначе безспорно е, че раждането е тежък физически труд. Живейте обаче с нагласата, че то не е толкова страшно. В крайна сметка нали имате избор – ако болките са нетърпими, може да помолите за обезболяване.

Да присъства или да не присъства
Въпросът, дали бъдещият татко да присъства в родилната зала, е интересен от психологичен аспект. Любопитно е как присъствието би повлияло върху по-нататъшния сексуален живот на двойката? Има две, напълно противоположни гледни точки. Според някои мъжът няма място в родилната зала, тъй като видяното ще сложи край на еротичното му влечение към любимата (не може да се твърди, че в този момент тя е особено привлекателна). По-прагматичните пък са категорични: Защо не?! Нека да гледа! Така неговата половинка ще се издигне в очите му. Раждането ще й постави ореол – тя е великомъченица, която е готова да понесе страхотни болки в името на очакваното дете…
Коя теза е вярна? И двете са твърде крайни.
Установено е, че ако в родилната зала до бъдещата майка е най-близкият й човек, това ще й помогне да мобилизира силите си и ще притъпи усещането й за болка. (А и публична тайна е, че някои акушерки или лекари не се държат много мило към раждащите, което допълнително ги травмира. Ако любимият им е до тях, едва ли биха си позволили груб език и такова отношение…)
Ако обаче бъдещият баща откаже да присъства на върховното събитие, много вероятно е половинката му да му отправи обвинения: “Значи не искаш да си до мен в този решителен момент. Защото се страхуваш за себе си. Ти си най-големият егоист на света…”

Съвети към раждащите
Мили и прекрасни бъдещи майки, не се сърдете на партньора си, ако е малодушен и няма сили да ви придружи в родилната зала. Нима не знаете, че почти всички мъже не са толкова силни духом, за каквито се представят, и сигурно вашият любим не би си признал, че го е страх. Помислете за него, а това означава и за себе си – ще бъде ли добре за вас, ако в най-критичния момент се наложи медицинският персонал да се отправи към колабиралия на пода бъдещ баща?! Точно затова повечето лекари не обичат раждащите да водят съпрузите си в родилната зала. И ако все пак вашият възлюбен събере кураж да присъства, запомнете – мястото му е до главата ви. Не е нужно да гледа какво става между краката ви. Там и без него е доста тясно… Ролята му е да ви подкрепя духом. Най-добре е да милва челото или косите ви.

Послания към партньорите
Уважаеми бъдещи татковци, не се правете на супермени. Предупреждавам ви – раждането е зрелище, което може задълго да травмира психиката ви.
Уважаеми бъдещи майки, ще ви стане ли по-леко, ако любимият  чува вашите крясъци, вижда мъките ви и се чувства напълно объркан, защото не може да ви помогне?! Ще изпитате ли удовлетворение, ако той не издържи и припадне в родилната зала?! Ще се намали ли напрежението ви, ако гледате изкривеното му от съчувствие лице?!

Студен душ за страстта?
Вълнуващ въпрос е и дали мъжът, който е станал свидетел на раждането на детето си, ще продължи да изпитва сексуално влечение към любимата си? Да се твърди, че желанието напълно се изпарява, е толкова абсурдно, колкото и убеждението, че бременността разпалва “апетита” на мъжа към жената. В основата на сексуалното влечение е емоционалната привързаност. Ако тя съществува, колкото и драматична да е гледката на раждането, не може да я унищожи. Ако пък липсва и между двамата има отчуждаване, мъжът може да оправдава охлаждането с присъствието си в родилната зала. Това ще е само повод, но не и причина. В такъв случай търсете корена на злото, не се самозалъгвайте, че видът ви в родилната зала е ужасил любимия.
Ако емоционалната близост между партньорите агонизира, мъжът няма какво да прави при раждането. Не може да очаквате подкрепа от човек, който ви е душевно чужд?! През 9-те месеца имате достатъчно време, за да анализирате доколко сте близки с бъдещия татко и може ли да разчитате на него. Ако през това време той винаги е бил до вас, откликвал е на молбите ви, приемал е без присмех капризите ви, активно е участвал в покупките за бъдещото дете и пр. – това са все положителни сигнали. Отрицателните са пълно равнодушие (“Проблемът си е твой…”), отсъствие на какъвто и да е било интерес към бременността ви и предстоящото събитие.

От назиданието до вината
Все пак съветвам ви да не настоявате партньорът ви да присъства на раждането. Не се самонавивайте с аргумента: “Нека да види как аз страдам!” Е, като види? Какво от това?! Не се заблуждавайте, че ще се привърже още повече към вас и бебето и ще ви понесе на ръце в бъдеще... В живота понякога става дори обратното. Мъже, които през цялата бременност на партньорката си (особено ако тя постоянно е натрапвала посланието “Каква мъченица съм...”) чувстват вина, че тя е забременяла, горещо се обвиняват (“За всичко това аз съм виновен!). Ако такъв бъдещ баща види финала на “голямото страдание”, т.е. раждането, може да изпадне в ужас: “Никога повече деца! Няма дори да я докосна! Не искам отново да изживява това страдание заради мен.” Лошото е, че за  разлика от женските клетви в родилната зала (“Не искам да чуя вече за раждане!”), които се забравят при вида на очарователното бебе, мъжките обещания твърдо се отстояват.

Д-р Антон Викторов
психотерапевт