Успешен старт на захранването
През този месец с Рая имаме една изключително важна задача – да започнем захранването. През първите два дни в родилната клиника дъщеря ми беше хранена с капкомер с хранителни разтвори. От третия ден до началото на шестия си месец Рая приема само кърма и пожела да изпие само няколко глътки вода. Сега обаче съм твърдо решила да започна да й давам по няколко лъжички сок и ако го хареса и приеме добре, да напълня лъжичките с по-съществено съдържание от зеленчуково пюре.



Тук е моментът да добавя, че захранването се оказа изключително спорна и противоречива тема, по която повечето майки се чувстват объркани и разколебани, след като се запознаят с повечето мнения. Аз не правя изключение, но реших да следвам няколко правила, консултирани с много източници. Първото е да започна именно със зеленчуково пюре, а не с плодово, защото добре узрелите плодове често са твърде сладки, а бебетата бързо обикват този примамлив вкус. След това е по-трудно да харесат по-безвкусното и дори блудкаво зеленчуково пюре. Друга хитрост, която реших да използвам, е да разреждам пасираните зеленчуци с кърма, за да може вкусът и консистенцията да са по-близки и познати за дъщеря ми. Имам впечатление от разкази на майки, от изказвания на педиатри и от специализирани четива, че кърмените бебета са малко по-претенциозни към захранването, отколкото хранените със заместител на майчината кърма.


През шестия си месец Рая опита сок от морков, сладка ябълка, а също и пюре от картоф, тиква, морков – всички с доказан произход (от селски градини, нетретирани с опасни химикали). Предпочетох ги пред готовите пюрета, защото те имат вкуса на храната, с която ще се храни дъщеря ми през целия си живот, а и със сигурност в тях хранителните вещества са много по-съхранени. Първо Рая прояви любопитство към новите вкусове, а след това и явна симпатия. Въпреки това не исках да бързам да заменя цяло хранене с пюре и го отложих за следващия месец.

Големи, любопитни сини очи?!
Често се заглеждам в личицето на дъщеря ми и сякаш всеки следващ ден откривам колко по-умни и любопитни стават очите й. Тя вече ме гледа с толкова изучаващ и съсредоточен поглед и винаги оставам с усещането, че разбира всичко – странната гримаса на мама, новия й гланц за устни. Когато я заведа пред огледалото, вече се усмихва дяволито и сочи отражението си сякаш ми казва: „Хей, това съм аз!“ Само допреди месец се смееше с глас на бебето отсреща и се опитваше да го пипне.


Казват, че до шестия месец очите на бебето се избистрят и вече се знае какъв цвят ще бъдат. Рая обаче все още е с тъмносини очи с кафеникави оттенъци, които едва ли ще останат такива – в двете семейства има само една прабаба със сини очи.

Бебешки фитнес
Както вече съм писала, Рая е много целеустремено и дисциплинирано бебе. Когато си науми, че иска да направи нещо ново, винаги в началото започва една дълга и продължителна поредица от опити, в които влага много старание и енергия. Така още в средата на този месец тя усвои до съвършенство пълзенето, и то в желаната посока. Направи и няколко успешни опита да седне със сложно странично завъртане от легнало положение по гръб.

Нямат ли край тези кожни проблеми?
През този месец имах два нови повода за тревога, които споделих с педиатърката на Рая. Една сутрин забелязах множество ситни червени пъпчици под и около очите на дъщеря си. Сториха ми се твърде симетрични, за да са реакция от контакт с тъкани в креватчето. Реших обаче да изчакам и да видя дали ще изчезнат сами. Само два дни по-късно отново бях разтревожена от леко подсеченото бебешко дупе. Тъй като съвременните деца все по-често страдат от алергии от все по агресивната заобикаляща ги среда, всяка реакция на кожата буди у мен подозрение в тази посока. Реших този път да се консултирам с д-р Обретенова, която наблюдава Рая. От нея получих два много успокоителни отговора. Подсичането вероятно се дължи на по-концентрираната урина вследствие на захранването, а пъпчиците под очите – на двете малки ръчички с остри нокти (въпреки системното им изрязване), които при разтъркване на очите нараняват кожата. С помощта на тези точни диагнози и специализирана козметика бързо забравихме  проблемите.

„Война“ на... поколенията
Има една нашенска сентенция с дълбок смисъл и желязна логика – „Много баби – хилаво дете!“. Не ме разбирайте погрешно. Никога не съм искала да изолирам бабите и дядовците от грижите за Рая. Напротив! След раждането на първата им внучка се убедих колко щастливи, колко грижовни и всеотдайни са те към нея. Много пъти съм си мислила, че ако знаехме каква радост ще донесе дъщеря ни първо на нас с татко Цветан и след това и на тях, щяхме да сме я пожелали отдавна. Категорична обаче съм и за друго. Преди години бабите и дядовците на Рая са имали шанса да са родители и са отглеждали и възпитали децата си – не оспорвам, че успешно са се справили. Сега обаче ние вече сме родители и имаме тези права и задължения. Въпреки че ясно сме заявили позицията си, постоянно сме под обстрел от съвети по въпросите да се дава ли вода на бебето, да се слага ли захар във водата и в сока, кога да започне захранването, да се предлага ли мед на детето и с колко ката дрехи то да се облича през есента.

Опитвам се да съм тактична и аргументирана с бабите и дядовците, но ние, техните деца, сме били бебета преди цели три десетилетия, през които са се сменили и опровергавали много теории по всички тези въпроси.

Пъстри и слънчеви есенни дни
Този месец ни поднесе много есенно слънце и прекрасни възможности за кратки, но приятни разходки. Рая вече е активен участник, защото освен с количката често я носим в кенгуру и тя иска да вижда и да докосва всичко, до което се доближи.

Равносметка
През 6-ия месец дъщеря ми е наддала повече от 500 грама и е пораснала с 3 сантиметра. За първата половин година от живота си Рая е увеличила теглото си три пъти, което е забележително постижение. Въпреки че все още е видимо по-мъничка от връстниците си, с Цветан вече не се тревожим. Всяко семейство, в което се е родило недоносено или с по-ниско тегло бебе, вероятно е по-тревожно по време на развитието и израстването му. Всичко, което прочетох обаче, ме убеди, че „догонването“ на връстниците ще стане съвсем естествено. Разбрах, че в много страни и дори от СЗО се предлагат отделни растежни криви за кърмените и за хранените със заместител на кърма бебета. Сега вече фактът, че Рая не се вписва в педиатричните таблици за възрастта й, не ме притеснява. А и първото изследване на кръв и урина, което й се направи в края на този месец, е с изключително добри резултати.

Гледам дъщеря си и се опитвам да си спомня на кои свои успехи съм се радвала толкова много, колкото на нейните мънички постижения. Все още не разбирам майките, които възхваляват несравнимата красота на детето си и го включват в безброй конкурси с надеждата за бебешко отличие. Ние с Цветан също се радваме на дъщеря си, но най-вече на това как расте, колко много се усмихва и на всички нейни малки постижения, но без излишна суета.