„Ще ставам батко!”, „Ние ще си имаме бебенце” и какви ли не още хвалби можете да чуете от гордите малки момченца и момиченца,  семейството на които очаква още един член. Как обаче тези дребосъци възприемат промените? А дали и вие сте наясно как да подготвите любимото дете за момента, в който ще дели с някого запазеното място в центъра на вашата вселена?


Опита си споделят три майки.

Калинка Тошковска, майка на Гергана, 6 год., и на Стамен, 4 год.: „Когато забременях, Гери беше малка и не съм й обяснявала какво ще се случи. Знаеше, че имам бебе в корема и й беше интересно, когато то мърдаше. Говореше му, а то риташе, щом я чуеше. Още я кърмех, но се наложи да спра, защото за мен беше много изтощително. Тя не се възпротиви. Тъкмо  беше тръгнала на ясла и там й беше интересно. Когато Стамен се роди, за Гери се появи още една кукла. Не е страдала от липса на внимание. Тъкмо обаче се беше научила да яде сама с лъжицата, временно се отучи и искаше да „папа цици”`, но не е проявявала ревност. Днес сестричето и братчето ходят заедно на детска градина, играят си...”


Мирослава Сукарева, майка на Мария, 8 год., и на Стоян, 5 год.: „Втората ми бременност беше неочаквана и с таткото отлагахме да съобщим на каката. Оказа се, че тя разбра по доста стресиращ повод. Една вечер в третия месец получих кръвоизлив и постъпих в болница за две седмици. Трябваше баща й да й обясни, че мама има бебе в корема и тя ще става кака. Не й беше ясно обаче защо това бебе ме е замъкнало в болницата. 
След раждането, веднага щом ме видя, ми каза: „Мамо, ще ме вдигнеш ли?” И аз, родила преди часове, със зверска мускулна треска, приседнах на една пейка и я взех. След 2–3 седмици тя свикна с новата ситуация, привърза се към брат си. Е, искаше да я кърмя и й купихме шише с биберон. Днес със Стоян са неразделни.


Толя Чорбаджиева, майка на Калоян, 6 год., и на Теодор, 1 год. 10 мес.:
„Когато забременях, попитах  Калоян братче или сестриче иска. Той каза „братче”. След известно време му признах, че имам бебе в корема. Обясних му, че ще мине време, ще съм в болница и т.н. При изписването започна да мачка бебето. Постепенно разбра, че с него няма веднага да си играят, но и че все пак положението не е толкова зле. Няколко часа след като се прибрахме, нарече Тео „брат ми”. Понякога, за да привлече вниманието ни, започва да прави „маймунджилъци”. С баща му се стараем да разпределяме „дозите” грижи и обич. Е, имало е и случаи, когато Коко е казвал: „Защо изобщо исках бебе!”, но много по-често възкликва: „Колко обичам това бебенце!”

Експертно мнение
Ани Владимирова, психолог в клиники Торакс и в първия сайт за онлайн консултации www.e-therapy.bg, посочва някои чести родителски грешки, както и подходящи модели на поведение в деликатна ситуация.

Как децата на различна възраст реагират на появата на бебе в семейството?
Разлика от 2 години и по-малко предполага трудни грижи за децата. Голямото се стреми към самостоятелност, но има нужда от физическа и емоционална близост. Когато бебето дойде, първото дете може да изгуби усещането за подкрепа и да се вкопчи в майката. Дете, което вече ходи на гърне и пр., изведнъж започва пак да се нааква... да скубе и щипе. При разлика 3 години голямото дете е във възрастта на игрите и има нови „оръжия” за опознаване на света. Раждането на бебето може да подреже крилата му. Детето често започва да казва „не”,  да плаче. Има и тенденция: „Ще съм послушно, за да ме обичат!” То става пасивно, показва обич към бебето. Това продължава и при разлика от 4 години. Тогава най-силно се забелязват и проявите на регрес: голямото дете иска биберон, бебешко одеялце. Демонстрира прекалено активно поведение, за да привлича вниманието на родителите си.


Грешка е голямото дете да се принуждава да наглежда бебето. Стоварва му се огромна отговорност.

Как да се подготви каката/баткото за появата на бебето?
Детето на 4–5 години – с приказки, филмчета, игри, а на 2-годишното майката трябва да показва оптимистично очакване, защото в тази възраст то много се страхува от изчезването й. Затова е нужно мама да обясни, че ще се върне от родилното, че детето ще я посещава там и че то първо ще види бебето. С игри и приказки първото дете да се подготви, че отначало бебето няма да е другар в игрите, а само ще се храни, спи... но баткото може да е помощник.

Грешна ли е репликата „Мама не може да те вдигне, защото има бебе в корема”?
Нека не се уточнява „заради бебето”, защото така още преди да се е появило, то става потенциален враг за по-голямото дете.

Когато бебето се появи, какво да е отношението към каката/баткото?
Не са добър съюзник нито прекаленото внимание, нито бързото „порастване” на каката и баткото. Грижите за бебето и поддържането на близост с по-голямото дете трябва да са паралелни: да се целуне по-голямото, докато бебето се къпе, да се чете приказка на каката, докато малкото се кърми… Хубаво е и таткото да участва в игрите. Много важно е какви отношения е създал до момента с детето.

Доколко да се увлича първото дете в грижите за бебето?
Грешка е голямото дете да се принуждава да наглежда бебето. Стоварва му се огромна отговорност. Появява се вътрешен конфликт: „Бебето хем ми взе мама, хем трябва да го гледам, но така тя ще ме обича повече!” Ролята на по-голямото ще е по-лека, ако то е представяно като авторитет, от който малкото се учи, но каката не бива да се сближава с бебето и да го опознава за сметка на игрите си.

Правилна ли е репликата „Ти си по-голямо и трябва да отстъпиш”?
Това омаловажава емоциите на голямото дете, а то е много чувствително по отношение на справедливостта. Така ще трупа гняв и към родителя, и към по-малкото. По-добре е да се търси компромисно решение.

Как да се постъпва в случаи на агресия на баткото/каката към бебето?
Агресията говори за объркване, за страх на детето. Ако се реагира агресивно и към него, то ще се почувства виновно, неразбрано и вместо да се снеме напрежението, лошата емоция ще се затвърди. Агресията към бебето може и да не се повтори пред мама, но ще премине в пасивна и тайно проявявана, което е по-опасно.
Първо е добре да се разберат причините, след това да се обясни на по-голямото дете, че то е добро, а когато е било бебе, всички са го пазили. Лоша постъпка не означава лошо дете!

Могат ли всъщност двете деца да се обичат по равно?
И двете деца предизвикват нежност и гордост у мама и татко. Няма как обаче грижите за тях да са еднакви. При първото родителите са по-неопитни. Често правят проба-грешка. С второто са по-уверени, но тогава времето е по-малко. Двете деца имат специфични потребности. Бебето иска физическа близост, голямото – игри. Родителите трябва да се съобразяват с тези разлики и винаги да проявяват отзивчивост.

Ана Кашкавалджиева