Eдно време около раждането не се вдигаше шум. Нашите майки и баби постъпваха умно – ако дъщерите им не се престрашат, щяха да видят внучета през крив макарон. Това беше едно време. Откакто Дафне Декерс написа, че отдолу изглежда като взривен таралеж, а в „Щастливата домакиня“ Хелен ван Ройен застави главната героиня да крещи на мъжа си по време на раждането да дойде и да види какво е сторил на прасковата й, някогашният родилен морал окончателно загуби позиции.
Всяка седмица жена ми се прибираше с поредната страховита история. Раждането на приятелка на сестрата на съседката било адско и продължило 37 часа, а жената


на един колега на лелята на някой си, с когото си чатела по www.zwanger.nl, била разкъсана от горе до долу.
– Съкровище, недей да изкрейзваш за всяко едно възможно усложнение.
– Нали няма ти да го раждаш това дете през оная си
работа.
1:0 за нея.

– А вие? – обърна се към мен акушерката по време на последния ни разговор около три седмици преди очакваната дата. – Вие притеснявате ли се?

– По-готов не бих могъл и да бъда – уверих я аз.
Глупости, глупости, глупости. Въобще не бях готов. Раждането ме плашеше повече и от бащинството. Наясно бях, че за жена ми то щеше да е още по-див ужас, отколкото за мен, но това не ме успокояваше. Шубето ме беше подгонило със страшна сила. Благодарение
на Ouders van Nu. Седалищно предлежание, раждане с форцепс, епизиотомия; ако четете такива списания, ще откриете какво чудо е, че още има жени, които се реша-
ват да родят. А ако по погрешка превключех на раждане на живо по SBS6, сменях канала с трескава бързина. Изключителен пъзльо съм, когато става дума за кръв, паника, страх и чужда болка. Какво остава пък за случаите, в които собствената ти жена е изтезавана с щипки и ножици.
Разбира се, запазих тая подробност за себе си. Тя смяташе, че съм самото спокойствие. Бастион на хладнокръвието.
Няма мъж, който да очаква раждането със сухи подмишници. Едно време мъжете стояха настрана. Раждането си беше женска работа. „Докторът дойде, така че бягай да пасеш козата.“ В наши дни жените все още раждат сами, но вие – виновникът за всичко – сте най-малкото наблюдател.
Вероятно тук очаквате от мен аргументи, отхвърлящи присъствието при раждането. Да ви кажа, че не сте необходим, че не можете да направите нищо друго, освен да държите ръката на жена си и да хвърчите като келнер за кърпи, превръзки и вода, а накрая да ви изоставят като мръсно коте.
Уви. Този път ще се застъпя за жена ви.
Дори и да сте изтипосан там като восъчна фигура, дори и да не издържате на кръв, дори да ви е страх да не си докарате вагинална травма, дори да рискувате жена ви да ви псува като каруцар, понеже всичко било по ваша вина, дори да играе националният, вие трябва да сте на линия. И тук двете Основни правила са в сила повече отвсякога. Преглътнете, не навлизайте в спорове, оставете се да ви ругаят, щипят, командват, подайте осемдесетата кърпичка, пъшкайте в синхрон, но най-важното: останете. Не отскачайте до машината за кòла, не излизайте да поемете въздух, не проверявайте резултатите от мачовете.
Присъствието по време на раждането си има своите предимства.
Никога вече няма да се страхувате от зъболекаря. Оттук нататък всеки път, когато седнете на стола и усетите лека болка или притеснение от предстоящото лечение на коренов канал, ще си спомняте за раждането на жена ви.
Втори плюс: ако в ежедневието си сте изключително хрисим човечец, сега е вашият шанс. Ако искате да погнете някого с тежката артилерия, то това е моментът. Сестрите били в почивка? Лекарят тъкмо обядвал? Акушерката не била в кабинета си? Ехооо! Жена ви е свещена. Затова не чакайте някоя бяла престилка да благоволи да намине и не приемайте никакви „ей сегичка“ и „ще пратя колегата“, докато милата ни майчица чезне в леглото.
Борете се, псувайте, ръмжете, заплашвайте, умолявайте, нареждайте, командвайте, стига да има ефект. Това е единственото, което можете да направите за жена си.
И – запомнете добре – не припадайте! Няма да отбележите червени точки, ако по време на контракциите вниманието на лекарите се прехвърли от жена ви към пребледнелия мъж на пода.


В ЧУЖБИНА. И до днес голяма част от италианците не присъстват на раждането. Не че не понасят да гледат кръв (да си италианец донякъде значи да си падаш по кръвопролития – нека не забравяме гладиаторските борби и Серия А). Неее, причината е в това, че с оглед
на сексуалния си живот след раждането, и те, и жените им не намират за уместно да виждат в какво състояние се намира fi ga*-та по време на раждането. Италианците се страхуват да не си нанесат травма. И има защо. Вероятно тук очаквате от мен аргументи, отхвърлящи присъствието при раждането. Да ви кажа, че не сте необходим, че не можете да направите нищо друго, освен да държите ръката на жена си и да хвърчите като келнер за кърпи, превръзки и вода, а накрая да ви изоставят като мръсно коте.
* Смокиня (ит.). Б. пр.


Какво да не правите по време на раждането
Пет неща, които не трябва да изричате при никакви обстоятелства по време на раждането:
1. „Готина мацка е тая сестра, а?“
2. „Ха, ама ти се изсра в леглото!“
3. „Ало, мамо, аз съм. Виж, тук явно ще се забавим… Не, нищо не мога да направя.“
4. „Боже… Дано всичко приключи добре…“
5. „Уф, имам мускулна треска от това твое подпиране върху мен.“


(Откъс от книгата на Рей Клуун „Помощ, забремених жена си!“, изд. „Жанет 45“)