В годината, в която американски учени обявиха, че са създали първата жива клетка със синтетична ДНК, българският дебат за т.нар. заместително майчинство може би изглежда старомоден. Какво толкова трябва да обсъждаме?! Нека депутатите го узаконят и дадат шанс да се родят повече български бебета! И все пак темата за заместителните майки е деликатна – тя излиза извън рамките на медицинския проблем и се превръща в биоетичен въпрос. Това е и причината в някои държави заместителното майчинство да е забранено (Германия, Италия, Дания, Швейцария и др.), а в други – разрешено (Гърция, Украйна, Русия, Англия и др.). Представяме ви две гледни точки по темата, които са на противоположните полюси „За” и „Против”…

Защитниците
Ако имаш здрава утроба, дай я назаем на ближния! Няма да е дръзко, ако перифразираме по този начин емблематичните новозаветни думи. Защото близки жени на семейства, които с години безуспешно се борят за бебе, стават свидетели на голямата им болка. И са готови да помогнат – да износят дете вместо страдащата от безплодие и да дарят семейството с живот. Ето защо не само двойките с репродуктивни проблеми, но и много настоящи родители виждат в заместителното майчинство една алтруистична постъпка, достойна за похвала.


Свикнали сме с митологични образи, като вълчицата, откърмила Ромул и Рем. В основата си всички те са свързани с идеята за майчиния принцип, който се стреми за създаде и да съхрани живота, независимо от обстоятелствата. А този принцип  се корени и в основата на заместителното майчинство.
Повечето от противниците му го отхвърлят единствено поради желанието си да се презастраховат – да не би това да се превърне в бизнес. И с лекота са готови да сложат вето на щастието на група хора. Ако това е правилната логика, значи трябва да се отхвърлят постиженията на репродуктивните технологии само заради комерсиализма на някои лекари...

„Подкрепям идеята в закона да не е записана сума за плащане, за да не се превръщат парите в основен мотив. Нужно е да има непосредствена, емоционална връзка между двойката, която иска бебе, и жената, която ще го износва. Има достатъчно жени, които ще подходят към заместителното майчинство със съзнанието, че помагат на някого, че правят едно семейство щастливо”, казва акушер-гинекологът д-р Георги Стаменов – един от изявените специалисти по репродуктивно здраве у нас. Всъщност мнозинството от българските лекари са и главните поддръжници на идеята заместителното майчинство най-сетне да излезе на светло. При условие, че се спазват строги правила. Депутатите пък уверяват, че детайлите около регламентирането ще се уточняват много прецизно. Жените, които ще получат правото да търсят майка заместител, ще са единствено тези, при които има строги медицински показания, че не могат да износят здраво бебе. Така ще се парира ентусиазмът на дами, пожелали бебе чрез заместителна майка поради страха си от родилния процес или за да не развалят фигурата си. От своя страна кандидатките за заместителни майки трябва да имат поне едно дете и да отговарят на определени възрастови изисквания. Досега законовата забрана даваше шанс единствено на жените, които предлагат утробата си на черно срещу солидна сума. Сега обаче държавата най-сетне иска да разреши на тези, които имат напълно некомерсиални подбуди, да станат заместителни майки.
Наистина проучванията показват, че детето общува с майката още от утробата. Непосредствено след раждането си то може да разпознава гласа й сред много други гласове. Може да се предположи, че раздялата с жената, в чиято утроба е расло, ще е стрес за бебето, с който то ще се сблъска още в първите си дни на белия свят. Когато познатият глас, вдъхващ му сигурност в хаоса на света, внезапно бъде заменен от друг. Но този стрес ще остави бледа следа, ще бъде надживян, без на всяка цена да се превърне в непреодолима травма. Скоро бебето ще свикне с другия глас – на жената, която го е очаквала с трепет и която ще успокоява плача му с най-нежни думи.
Не е задължително бременността на майката заместител да премине без емоции. Тя също може да се радва на първите ритничета на бебето в утробата и да очаква с вълнение всеки ехографски преглед. Та нима в работата на бавачката няма емоция?! Защо е тази аналогия? Може би защото по същия начин, по който в края на работния ден бавачката предава детето в ръцете на майка му, така и любещата роднина или близка приятелка, износваща бебето, след 9 месеца ще го даде в обятията на другата жена...

Критиците
Нека широко отворим очи и се огледаме. Ще забележим, че живеем във време, в което 60-годишни жени могат да си вземат от Испания донорска яйцеклетка, от Гърция – донорска сперма, от Украйна – утроба, и да си „сглобят” човек. Живеем в свят, в който за хиляди индийки забременяването с чуждо бебе е начин на оцеляване.
За 26-годишната Опина например от индийския сурогатен рай – град Ананд, която ражда близнаци на двойка канадци, нещата са кристално ясни: „Преди Кристина (канадката  – б.а.) нямаше бебе, а аз нямах пари. Сега тя има бебета, а аз – пари.” Доскоро младата жена е получавала 33 евро на месец, а само за 9 месеца взема крупната сума от 3500 евро. По-важен е въпросът обаче защо канадско семейство се запътва към Индия, след като в Канада заместителното майчинство е разрешено. През 2004 г. в канадския закон е заложен принципът за некомерсиалност – износващите жени нямат право да раждат бебета срещу парична сума. Покриват се единствено медицинските разходи. Явно обаче алтруистичните майки, готови да износят бебе без парична компенсация, не достигат и много семейства или доплащат под масата, или търсят заместваща майка навън, например в Индия, защото е по-евтино. В някои щати на САЩ пък покупко-продажбата на човешки животи чрез заместително майчинство вече се е превърнала в нещо обичайно. Посреднически
агенции предлагат каталози с майки заместители, от които двойката може да избере износващата жена според раса, религия, професия и т.н.
Казват, че сурогатното майчинство е познато още от библейски времена – от историята за слугинята Агар или пък от примера за двете жени на Яков (и техните две слугини). Всъщност, зачитайки се в библейския разказ, ще видим как някои от постъпките на тези личности са провокирани от изцяло човешки копнежи, които не остават без последствия и поставят морални казуси, в чието разрешаване се намесва Бог. Всъщност не всички старозаветни практики са приети като християнски. В светлината на Новия Завет няма християни, които например да приемат многоженството, дори и с единствената цел да се създаде потомство.
Истина е, че от гледна точка на християнската религия сурогатното майчинство е далеч по-приемливо например от замразяването на ембриони. То обаче не може да премълчи за риска бременната жена да бъде опредметена, а бременността – приемана единствено от нейната биологично-механична страна. А това съвсем осезаемо започва да напомня за света, описван от някои антиутопични писатели. Очевидно желанието да имаш дете – наследник на гените ти, за някои се оказва непреодолимо.  И ако утре учените съобщят, че са създали изкуствена утроба – инкубатор, която в продължение на 9 месеца отглежда човека от ембрион до пухкаво бебе, първите, които ще се заинтригуват от „новата технология”, ще са именно някои от тези двойки.
Вече живеем във време, което ни кара да съчиняваме съвършено нови версии за живота и света, за да отговаряме на въпросите на най-малките. Така някой ден майката заместител ще трябва да обясни на детето си защо съществото, което расте в нея, няма да е негово братче или сестриче. А млади татковци, като латинозвездата Рики Мартин, избрали да станат бащи чрез майка заместител, отсега трябва да се подготвят за момента, в който децата им ще ги попитат: „А коя е мама?”

Сандра Керелезова