Плачът не е нещо срамно. Но жени, които избухват в сълзи и при най-незначителния повод, са твърде натоварващи – не само за партньора си…


Тя плаче. Той крещи. 90% от споровете между Нея и Него завършват така. Той крещи, защото Тя плаче, а Тя плаче все по-силно, защото Той крещи. Почти е изключено двамата да стигнат до примирие. От нейна страна, защото гласът й пресеква, от негова – защото пороят от сълзи го вбесява.

Жени като Нея, които при всяка дреболия избухват в плач, наричат ревли. Сълзите им могат да задушат всеки разговор и да заглушат всички разумни аргументи.
Защо всъщност толкова много жени просто не могат да владеят сълзите си? При нормални обстоятелства плачът е хитра форма на комуникация ясен сигнал към отсрещните: "Зле съм. Помогнете ми. Утешете ме. Сега!"

Най-добре този механизъм работи при кърмачетата – още напълно несъзнателно, като начин за оцеляване. Все едно дали е гладно, или жадно, уморено, или скучае, с малко хленч и няколко сълзи то най-често постига това, което иска – мама и татко моментално пристигат и задоволяват потребностите му. Доставят му обич и чувство за сигурност. Така че поначало плачът не е нещо срамно И за възрастните. В края на краищата всички искаме едно и също, когато си помагаме със сълзи – обич и симпатия.
За съжаление при нас това не функционира така добре, както при кърмачето. От възрастните се очаква да придобият житейски опит, с чиято помощ да решават проблемите си по друг начин. Това са уменията да се мисли и да се разговаря. Който не ги използва и вместо това постоянно избухва в плач, бързо придобива "славата" на ревльо.
Не може да се твърди, че плачът предизвиква симпатия. Напротив – ревлите развалят настроението на околните, на тях по-рядко се разчита както в службата, така и в приятелския кръг. В крайна сметка излиза, че плачът по-скоро създава проблеми, вместо да ги решава. Как обаче да се внуши това на ревлите? Справедливостта изисква да се припомни, че плачът не е напълно подвластен на волята. Той е несъзнателен емоционален изблик който често притеснява плачещите.
Хората са различни. При едни сълзите са готови да рукнат при някой вълнуващ филмов епизод, други и в най-драматични ситуации едва проронват някоя сълза. Но почти всички трудно се справят с плачещите, защото се чувстват някак виновни за мъката им. Много жени умеят да използват рева, за да постигнат определена цел при партньора си. Донякъде в това няма нищо лошо до момента, в който чрез плача се търси съчувствие, закрила и обич. Ако в детството този механизъм работи, в отношенията между партньорите рядко може да се очаква успех. Повечето мъже реагират невъздържано на досадния плач. Те се чувстват притиснати в ъгъла, виновни и неспособни за нормален диалог.
Все пак положението не е съвсем безнадеждно защото ревлите могат да променят поведението си, макар и не изведнъж. Нужно е първо да осъзнаят, че с времето не могат да постигнат много със сълзи. Вместо утеха ще срещат неразбиране, вместо съчувствие – гняв, вместо помощ – равнодушие.
Втората крачка е да прекъснат спора, да излязат за кратко и да анализират ситуацията на чист въздух. С прояснена глава много по-лесно се намира решение на конфликта.
Важно е да се осъзнае коя е причината за плача. В повечето случаи в основата е страхът да се загуби любовта на партньора, породен често от ниското самочувствие на жената. Това е сериозен проблем, който трябва да се отстрани и с помощта на специалист – психолог, психотерапевт.
Добре е мъжете също да преосмислят поведението си при избухването в плач на партньорката. Да не реагират свръхнервно и да се чувстват лично нападнати. Колкото по-добре успеят да запазят самообладание, толкова по-бързо ситуацията ще се успокои.
Това, което ще помогне и на двамата партньори, е да не са прекалено строги както към себе си, така и към другия. Пристъпите на плач не могат да се преустановят от днес за утре. И още нещо – със сигурност по-добре е понякога да се поплаче повече, отколкото сълзите да се потискат и това да увеличава напрегнатостта, т.е. да няма отдушник…