Обича ли детето ви да му четете приказки? Пробвали ли сте тази “терапия” да го успокоявате, да слагате спирачки на капризите му, да го въвличате в житейски разсъждения? Един баща – Калин Цанев* от София, разказва как е въвел “Час за приказка” и колко много идеята се е харесала и на двете страни – децата и таткото..

Децата ми обичат да им чета приказки. Особено за храбрия малък шивач или за мрачните герои от приказките на Братя Грим. От собствения си опит стигнах до извода, че езиковите умения и умственото развитие започват в много ранна възраст. Когато решавах да съкратя някоя приказка, моите малчугани


бурно протестираха
и ми напомняха какво съм пропуснал
Отново и отново настояваха да повторя някое от любимите им места в оръфаните от четене и разглеждане книжки с приказки.
Имаше период, през който си мислех, че те просто искат да им отделям повече време и че няма значение какво им чета, а просто искат да съм до тях. Е, и да им чета нещо. Но щом опитвах да изпробвам това си подозрение, бях подлаган на бурни протести, че чета бързо, неразбрано и неинтересно.

Жена ми настояваше през почивните дни да прекарвам повече време с децата и така да й давам възможност да си почине малко. Дълго мислих как да се справя с непрекъснатото желание на децата да им чета и същевременно да запазя близостта ни. Открих
някои рецепти
Едната беше да изключим телевизора, да не чуваме телефона и да четем на леко приглушена светлина. Целта на другата беше да се създаде разнообразие. Намирах „тайно” място за четене – под масата в кухнята или на дървото в градината. Следващата рецепта беше да въведа четене на вечеря. Започнахме с “Хензел и Гретел”. На децата много им хареса възможността да хапват печени сандвичи със сирене, докато поглъщаха приказката с широко отворени очи.
Една от рецептите ми беше да изигравам веднъж седмично някой епизод от книжките. Това не само ме принуждаваше да се превъплъщавам в истински актьор, но приковаваше вниманието на малките задълго. Другото ми хрумване беше да разпределя някои от ролите на героите в приказките между децата. Невероятно беше как малчугани, които още не могат да четат, са в състояние да запомнят любими пасажи и да ги изпълняват без грешка. Аз бях по-скоро този, който забравяше някоя реплика, за разлика от тях.
Следващата рецепта беше удоволствието ми от измислянето на мои собствени приказки
Нека не звучи самохвално, но често те имаха по-голям успех от произведенията на класиците. Странното е, че помнех понякога съвсем точно историите, които ми бяха разказвали баба ми или майка ми.
Постепенно подходът ми се усъвършенстваше. Чувствах се по-уверен като “актьор” и цар на импровизациите. С приближаването на часа за приказки настроението се повишаваше, между мен и децата имаше хармония, радост, обич. Все повече харесвах това най-интимно общуване с моите палавници и се възхищавах от собствените си хрумвания, които помогнаха то да се превърне в златния ми час.

* Калин Цанев е от авторите, които ще се съревновават приказката им да влезе в Приказник 2010.