Може би мислите, че децата предпочитат баща им да е супермен? Това май не е вярно. В действителност те като че ли харесват типа “симпатичен будала”. Това се долавя от писмото до “9 месеца” на Милен Панайотов от Бургас.

Корем като дъска и рентгенов поглед. Свръхчовешка сила. Нерви от стомана. Може да лети. Свръхактивен. Това са някои от качествата на супермена.


Изобщо не мога да се меря с този образ. Моите особености са отпуснато (принос – бирата!) коремче, късогледство, чести фази на психична и физическа слабост, нерви от пергамент, страх от летене, свръхпасивност.
Дали това е сериозен проблем за човечеството? Или поне за собствените ми деца? Едва ли. В моето детство децата искаха баща им да е космонавт (е, може и пилот), локомотивен машинист или поне пожарникар. Днес нашите деца са малко пообъркани. Те самите не знаят какви биха искали да станат – попзвезда, шоумен, менекен... Явно

традиционните мъжки професии
вече нямат никакво значение.
Мъжките образи, които моите деца срещат в комиксите и в телевизионните сериали, най-често са на симпатични мухльовци. Дали и аз да не се правя на глупак, за да осигуря на наследниците си емоционално равновесие? От една страна, искам да съм добър баща, от друга – не бих искал да съм безличен. От една страна, искам да изглеждам като супермен, от друга – летенето и вечното спасяване на човечеството не са по моите сили.
Наскоро четох, че някакво проучване разделя мъжете на малка част “традиционни“, малка част “авангардни” и 40% “неуверени”.
Традиционни са, просто казано, локомотивните машинисти. Авангардните носят бебето в кенгуру, татуирани са на явни и на по-дискретни места, ходят със скейтърски панталони. А неуверените не знаят какви точно искат да са –
смотаняци или супермени
Установил съм, че ролята на будала се приема от децата ми особено добре. Веднъж се хванах на бас с 4-годишния ми син, че ще престана да пуша. Ако не успея, ще пазарувам в супермаркета с перука и с гумен нос като клоун. Нямах късмет – момчето ми ме залови да пуша в килера и се заливаше от смях, докато наблюдаваше как се разхождам с глупашката маскировка в магазина.
Явно не съм супермен. Не съм световноизвестен, не съм свръхсилен, свръхумен. Аз съм таткото будала. Въпреки това убеден съм, че за децата си понякога съм и малко герой. Мога да оправя счупеното камионче, да сваля от интернет някое интересно анимационно филмче... Такива неща са достатъчни, за да имам все пак някакъв родителски авторитет.