Ако попитаме някоя възрастна дама какво е мнението й за възможността таткото да вземе отпуск, известен като „майчинство”, твърде вероятно е да получим категоричен отговор: „Гледането на дете не е мъжка работа”, придружен с авторитетно цъкане с език. Макар да уважават житейския опит на възрастните, съвременните родители знаят, че гъвкавостта е един от основните принципи на успешното семейство. Все повече бащи не само се учат да боравят с пелени за еднократна употреба, но и с любопитство поглеждат света през очите на своето дете.

И все пак, макар вече да не е срамно таткото да извади бебешко шишенце от джоба си по време на разходка, все още са рядкост мъжете, които са готови да останат вкъщи в продължение на месеци, за да заместят съпругата си в целодневните грижи за бебето и малкото дете.

Помолихме психотерапевта Ирина Димова да хвърли повече светлина върху тези интересни процеси в семейния модел.

„Традиционните роли, при които майката бе изцяло посветена на грижите за бебето, подпомогната от бабата, днес се променят. Жените също се отдават на професионално израстване, а мъжете усещат нужда да се грижат за децата си, да общуват с тях. Много съвременни бащи желаят не просто да помагат, а да са равностойни в отглеждането на децата. Това е нов тип бащинство – споделена грижа.

Ако основно бащата гледа детето, голямо значение има периодът, през който се случва това. В първата година бебето изгражда доверие към света. Решаващо условие е присъствието на устойчива фигура, която да се грижи за него последователно и с обич. В идеалния вариант това е майката. Бебето има нужда от телесното й присъствие: да го кърми, да го успокоява, да е неговият малък свят през първите месеци от живота му. Разбира се, има изключения, когато поради различни причини майката не успява да бъде през деня с бебето и бащата би могъл да поеме отглеждането му, стига тя да не отсъства за дълги периоди. Ако той се грижи с нежност и любов, ако проявява разбиране към нуждите на бебето, постепенно ще се изгради взаимна привързаност.

Целодневното бащинство е модел, който би се приел по-леко от детето през втората или третата година, но това зависи и от неговия темперамент.    

Всеки семеен модел има своите добри страни, стига партньорите да се подкрепят. Понякога майките се тревожат повече за децата си и ги предпазват от естествения им подтик да експериментират, изучавайки околния свят. Бащата може да даде възможност на детето да постигне необходимата за развитието му автономност във възрастта от една до три години, като го окуражава да тича, да скача и да изявява жизнената си природа. Детето има нужда и от двамата родители, за да усвои различни модели на поведение.

Предизвикателствата пред татковците, които целодневно отглеждат децата си, са свързани както с приемането на този модел от околните, така и с индивидуалността на всеки баща. Успехът зависи от това дали ще приемат бащинството като възможност за творчество, каква връзка ще изградят с детето, дали ще се доверят на вътрешния си глас, или ще се уплашат от новата роля. У нас игрите с кукли още се смятат за „момичешки”, момченцата нямат възможност да преживеят нуждата си да даряват грижа. Но нежността и способността да обичаме, не зависят от пола. Ако мъжете са отгледани от емоционално компетентни родители, те имат шанса да бъдат пълноценни бащи.”

Интересното е, че макар на теория целодневното бащинство да изглежда като голямо предизвикателство, когато попитахме двама татковци как са се справили с него, те накараха тази доскоро революционна иновация да изглежда така естествена.

Росен Стоев, София, баща на Петър (12 год.), Павел (7 год.) и Яна (4 год.)

„Участвал съм равностойно с майката в гледането и на трите ни деца. И тъй като със съпругата ми сме юристи, но тя беше на частна практика, а аз – на държавна длъжност в Столична община, преценихме, че от един момент нататък ще е по-подходящо тя да се върне на работа. Първото дете го гледах само три месеца, а следващите две – от навършването им на шест месеца до края на полагаемия отпуск.

Не съм имал никакви притеснения как ще се справя. Опасенията ми по-скоро бяха в началото, когато се роди първото дете – беше голяма отговорност за нас: първото къпане на това крехко същество, първите нощи – дали диша... Участвайки в гледането на детето от първия ден, аз бях напълно подготвен и спокоен, когато оставах сам вкъщи с някое от децата. Къпех ги, сменях памперсите, хранех ги.

Преди години, когато излизах на разходка с количката с големия ни син в парка, почти не срещах други татковци. Днес е по-различно, бащите са все повече. Е, още не са кой знае колко, но примерно на 20-ина майки можеш да видиш и двама-трима бащи.

В началото се сблъсквахме с известно неразбиране от някои роднини и колеги, но скоро свикнаха със ситуацията.

Единственият проблем дойде от началниците ми. Когато подадох заявление да ползвам отпуска за третото ни дете, в продължение на три месеца нямаше никаква реакция. За този отпуск не се изисква одобрение, а само се подава уведомление, че ще бъде ползван. Но документът стоя в отдела по човешки ресурси, без да бъде придвижен. Наложи се да подадем жалба и едва тогава нещата се уредиха. Впоследствие, когато се върнах на работа, бях освободен от Столична община. Аз обаче се насочих към частна практика, така че нямах нищо против.”

Видин Сукарев, Пловдив, баща на Мария (9 год.) и Стоян (7 год.):

„Когато синът ни навърши две години, той още не можеше да тръгне на ясла заради тежката му алергия. Платеното майчинство на съпругата ми изтече и решихме, че вместо тя да си взема неплатен отпуск, по-удачно е да го направя аз, защото тя е юрист, а аз работя в музей. Шефът ми прояви пълно разбиране.

Гледах детето в продължение на 4–5 месеца. В началото се притеснявах как ще го приспивам на обяд, защото то все още сучеше и беше свикнало да заспива по този начин. Но се справихме бързо – за ден-два свикна. Скоро много се привърза към мен. Когато излизахме, не ме изпускаше от поглед – сякаш се страхуваше да не го изоставя. Като че ли осъзна, че освен майката, бащата също има стойност.

Основните ми опасения обаче бяха свързани със спецификите на здравното му състояние, защото от най-различни алергени лицето му се покриваше с екземи. По детските площадки баби, лелки, майки и деца питаха какво му е на лицето. С това обаче също свикнах, а и той се научи сам да им отговаря. Докато си мислех как да му обясня какво е алергия или обрив, чух го да казва на друго хлапе: „Не бе, не съм се ударил – имам алергия!“.

Никога обаче не съм се притеснявал от това, че го гледам. А и не съм забелязал някой да ме възприема по-особено заради това, че съм мъж. Навсякъде срещах разбиране.”

Да, вярно е, че тези татковци са от Пловдив и София. И вярно, че ако в столичните паркове на 20-ина майки, разхождащи се с децата си, се падат по двама-трима татковци, твърде вероятно е в Гоце Делчев или Първомай да не видите нито един такъв. Да не говорим, че след като е усетено негативно отношение към ползването на отпуск по бащинство от държавна институция като Столична община, шансът да срещнем разбиране в частните фирми е нищожен.

Още сме доста далеч от държави като Швеция по отношение на толерантността към равноправното родителство. Но сме направили и много крачки в правилната посока.

Все повече български мъже с гордост сядат до половинките си на курса за бъдещи родители, боравят с мокрите кърпички не по-зле, отколкото с отвертката, и гледат на слинга като на неотменен детайл в разходката сред природата. И най-хубавото е, че е трудно да се каже кой е най-щастлив от подобни новости в семейния модел: майките – заради партньорството и подкрепата, децата – заради пълноценното общуване и с тати, или самият баща – заради удовлетворението, че „работи” активно по най-смисления си „проект”.

По закон

Българският Кодекс на труда дава следните възможности на бащите да участват в отглеждането на малчуганите:

Татковците могат да ползват 15-дневен отпуск при раждане на дете. Той влиза в сила от датата на изписване на детето от лечебното заведение.

Бащата също може да ползва платен отпуск за отглеждане на дете (популярен като „майчинство”) вместо майката. Това е възможно от навършване на 6-месечна възраст на детето до края на отпуска. В такъв случай отпускът на майката се прекъсва. Заплащането на бащата се формира на същия принцип, на който се формира това на майката. Ползването на такъв тип отпуск не може да бъде отказано от работодателя. Служителят просто трябва да го уведоми.

В Европа

Във всички европейски държави е предвидена възможност бащата да отглежда детето вместо майката, но докато в някои страни това се стимулира, в други не е особено привлекателна възможност.

В Испания например платеното майчинство е едва 4 месеца, но то изцяло може да се поеме както от майката, така и от бащата. Родителят, който остане вкъщи с детето, получава 100% от заплатата си през този период.

В Италия държавата като че ли се опитва да запази класическото патриархално семейство. На тази мисъл ни навежда фактът, че ако майката ползва отпуск за отглеждане на дете (продължителността му варира в зависимост от типа трудов договор на жената), нейното заплащане може да е до два пъти по-високо, отколкото ако този отпуск се ползва от бащата.

В Швеция ситуацията е противоположна. Държавата насърчава споделената грижа. „Дните за родителство”, както се нарича отпускът, са 480 и могат да се поделят между двамата родители. По 60 дни са гарантирани на всеки от тях и те не могат да се прехвърлят. Останалите 360 се разпределят по преценка на родителите. Ако ги разделят поравно, това се стимулира с данъчни облекчения. 

 

Текст: Ана Кашкавалджиева