Татко VS бебе… или как да успокоите ревящо терористче?! Мога да напиша книга по този въпрос. С няколко млади мои колеги, които станаха татковци преди няколко седмици, всеки ден надълго и нашироко обсъждаме тази тема. Аз имам практика в успокояването на плачещо бебе, защото съпругата ми реши да ми прехвърли майчинството си и да се върне обратно на работа месец след като роди.
Обожавам сина си, но той е истински малък терорист. Бих дал живота си за него, мога да го гледам с часове как спи, как се смее, обичам да го нося и да го люлея. Скоро навърши 6 месеца и още не мога да повярвам какъв късмет имам, че е мой. В началото, когато оставах насаме с него, умирах от притеснение. Разтрепервах се и се чудех къде да се скрия. Малкото, зачервено и плачещо бебе се оказа по-голяма заплаха за мен дори и от най-страшния шеф, който съм имал. С течение на времето успях да разгадая поведението на малкия терорист. Осъзнах, че колкото и да го обичам, не биваше да го оставям да ме разиграва. Разбрах няколко прости правила. Важното бе да не отивам при него веднага щом захленчи. Ако доприпкам до креватчето му, както прави майка му, ще разбере, че може да ме разиграва като кученце и ще плаче за щяло и не щяло. В повечето случаи


изчаквам 1–2 минути, за да видя, че наистина плаче,
а не прави опити да привлече вниманието ми, и тогава отивам да видя какво иска. Разбира се, ако реве силно, тичам колкото ми държат краката, защото може да е нещо наистина спешно. Често алармата е фалшива…
През първия месец много внимавах да се пази тишина в апартамента, за да може синът ми да спи блажено. Случи се обаче така, че веднъж съпругата ми излезе точно когато даваха финала на шампионската лига. Дори и да исках, не можех да го пропусна. Нямаше да си простя, пък и момчетата щяха да ме подиграват. Гледам – телевизорът работи, а малкото терористче спи и изобщо не му прави впечатление, че аз скачам до него и ръкомахам усилено. Оттогава, когато го преобличам, пускам радиото или телевизора и гледам най-спокойно. Ясно е, че

децата не се нуждаят от пълна тишина
След тази случка съм много по-смел и вече съм наясно, че бебетата не са толкова безпомощни, колкото изглеждат. Малките дяволчета те дебнат от засада и понякога могат да вгорчат живота ти.
Докато синът ми беше малък, най-честата причина за ужасния му рев бяха пълните пелени. Ако някоя чуждестранна армия все още се чуди какво химическо оръжие за масово поразяване да измисли, бебешкото ако е най-подходящо – екологично чисто, но много ефикасно. Ще изтребва противника до крак. Сега малкият терорист като ревне, първо
проверявам дали пелените са пълни
Ако всичко е наред, преминавам нататък. Обикновено плачът му секва, когато отидем до прозореца, за да разгледаме колите навън. Не знам защо, но бебетата обожават шума от улицата. Понякога обаче и това не помага и прибягвам до по-драстичен метод – къпането. Настроението на малкия веднага се подобрява. Факт е, че след баня всички бебета се унасят, а ревът им стихва. Този трик обаче не се препоръчва за неопитни татковци.
Първия месец след раждането съпругата ми кърмеше сина ни през 3 часа. Беше ме предупредила, че режимът строго трябва да се спазва и като ме остави с бебето и с куп замразени бурканчета с кърма, направи график. Гладникът обаче не се съобрази с нейните напътствия. Той изобщо не се интересуваше от 3-те часа и ревеше за шишето почти постоянно. Жена ми жестоко ме нахока първия път, като разбра, че съм развалил режима, но после склони да го кърми на поискване. 
Няколко дни по-късно установих, че
биберонът също помага
срещу бебешкия рев. Малкият терорист не беше гладен, но искаше да задоволява някакъв инстинкт, който само бебетата могат да обяснят.
Най-лесният начин да се справиш с ревящото бебе е да си поиграеш с него. Измислям какви ли не забавления и вече съм цар на бебешките игри. Всяко усилие от негова страна го изморява и скоро той заспива.
Татко VS бебе?!... Трудно е да се каже кой печели в тази битка. Всъщност може би бебето винаги излиза победител, но не се срамувам от поражението. Важното е малкият терорист да спре да плаче и да се усмихне. Това е достатъчно и аз да съм спокоен.

Георги Тихолов
баща по призвание
психолог по професия