Първата глътка въздух на тази земя. Родилката просълзена оглежда отрочето си: “Момче! Родих мъж! Няма да се мъчи като мен!”
Да, всички знаем, че мъжкият пол е силният, мислим, че е недосегаем за страданието, болката и обидата.


Огромна грешка която започва още в мига на зачатието, а често и преди него – в мечтите за мъжка рожба.
“Ти си мъж, няма да плачеш! Какво от това, че Павел те бие?”, гневно реди баща пред ужасения поглед на 3-годишния си син. Очите му се разширяват все повече от всяка следваща дума. Накрая остават следи от изсъхналите сълзи и посланието никога никому да не показваш, че те боли.

Катерушка. Невръстно момченце прави неловко движение и пада отвисоко право върху чатала си. Вик се изтръгва от гърлото му. Тутакси към неговия вой се преплитат паническите крясъци на майката: “Боже! Иване! Край! Всичко свърши, там ли се удари! Целия род затри! Ами сега?! Няма да си мъж! Кой ще продължи рода?! Това се пази повече от окото, бе сине!”
Изключително способен инженер шепнешком процежда едва-едва: “Много ме боли, когато ходя по малка нужда, а има и кръв. Зная, че може и рак на простатата да е, но на лекар няма да отида. Чуе ли се за някого, че нещо в интимната му сфера не е наред, изчезва пътят пред него. Всичко е без значение, щом като мъж не съм нормален.”
Удивена питам: “Защо свързвате половата функция с останалите си качества?” Отчаян, той отговаря: “Това започва още от времето, когато още не знаем кои сме и когато и името си не можем да кажем. Едни и същи фрази обгръщат момченцето: “Гордей се! Мъж си! Винаги на всяка цена, трябва да си силен! Създаден си, за да бъдеш глава на семейството. Сила! Само сила и нищо друго!” Не сме хора вече, ако не печелим достатъчно пари, ако сме болни, ако не ви носим на ръце – вас, жените! Обществото, възпитанието ни налагат още с първия вик
да страдаме, без право да споделяме
да показваме, че сме сломени, защото вместо разбиране ще получим презрение и тогава мъката ни ще е десет пъти по-силна. До последния дъх сме длъжни да бъдем могъщи, непоклатими, в отлично здраве и най-важното – с идеална полова функция. Как да не идентифицирам себе си и всичко, което мога, с един орган, с една-единствена дарба – половия нагон?! Така е с всички нас, мъжете, и никой не ще и да знае, че сме много раними, изгаря ни една дума на неодобрение, един поглед на отхвърляне.” Какво вършим, говорейки разни клишета над главата на жадувания син? Черна магия правим в радостта си от раждането на силния пол. На сугестолог да платим, не ще извърши
това пъклено дело
като нас – най-силно обичащите момченцето. Голям талант е нужен, за да внушим някому, че цялата му стойност на човек се измерва със сексуалната мощ и други нечовешки, неизпълними изисквания. Все нещо няма да е така, както сме орисвали в детството. Днес парите, спечелени от главата на семейството, ще са малко. Утре болест ще споходи мъжа. Може пък обида да прелее в душата му и сълзи да напират в очите му. И всичко това ще засяга сърцето му, но ще пропълзи и самообвинението, че е допуснал слабост, мъка.
“Няма да се мъчиш като мен”, плачейки, възкликва всяка жена, родила момче. Точно като нея няма да се мъчи! Ще се мъчи обаче без право на вик за помощ, съчувствие, милост! А ако в даден момент мъжът се окаже безпомощен, окаян, ще бъде смазан от околните и най-страшното – от себе си!
А кой и кога започва да създава
самоубийственото “Аз”
на силния пол? Майката с майчиното мляко разпалва завинаги огън в душата на възлюбения син. А и таткото хвърля по някоя “съчка”...
Непременно трябва да се отучим от черната душевна магия и да орисваме синовете си със светлина, радост, вяра в себе си. Никак не е сложно. Достатъчно е да проумеем, че няма силен и слаб пол.
Раждаме човек и неговата стойност сред човечеството няма и не може да има нищо общо с един-единствен орган и с неговата прословута функция. Колко струва Истинският човек, се оценява с прости мерки: съвест, чувство за отговорност, любов към ближния, духовен ръст.