Докато очаква своето съкровище да се появи на белия свят, бременната може да си направи богата колекция от съвети, дадени й от близки и познати. Сред най-редовните са предупрежденията от рода на: „Още от началото внимавай да не го разглезиш. Не тичай веднага, щом ревне!”



Грешни представи
Непосредствено след раждането страхът да не превърне детето си в малък диктатор често подтиква младата майка да тренира нервите си пред неговия плач. Надеждата й обаче, че така ще приучи бебето на търпение, е илюзорна. Скоро тя разбира, че това са излишни упражнения, които само я тормозят, без друг резултат.

Старите хора казват, че този, който живее с миналото, е глупак, а този, който витае в мечти за бъдещето, е наивник.
У бебето е вродена истинска природна мъдрост –
то живее единствено в настоящето, което означава тук и сега – на секундата. Неколкомесечното дете не може да отлага потребностите си. Когато е гладно, иска веднага да бъде накърмено или да му се даде шишето с мляко. Когато се напишка, плаче безутешно, докато не го подсушат.

Убеждението, че ако родителите се отзовават на всеки плач, могат да разглезят малчугана, се оказва мит. Всъщност, ако оставяте бебето си да плаче твърде дълго, то няма да научи нищо друго, освен че желанията се постигат с продължителен и пронизителен рев. Грешен е и аргументът, че докато надава глас, то развива дробовете си. Защото, когато то плаче твърде дълго, без да получи внимание, организмът му произвежда хормони на стреса. Единственият житейски опит, който ще усвои от тази мярка, е, че светът е несигурен и безразличен към нуждите му.
„Още през първите месеци след раждането на подсъзнателно ниво бебето формира доверие към света и към хората, което е основополагащо за бъдещия му живот. Тези, които още от съвсем малки получават много внимание и топлина в семейното гнездо, по-късно се чувстват и по-щастливи”, категоричен е Херман Шойерер – психолог и детски терапевт от Университета в Регенсбург, Германия.
Може би звучи парадоксално, но много проучвания доказват, че новородени, които не са оставяни да плачат дълго, по-късно плачат много рядко.

Трябва ли да реагирате светкавично
Бебето ви ще стане по-търпеливо, ако през първите седмици от живота му не го оставяте да чака. Но особено ако имате и друго дете, не винаги е възможно да реагирате на мига, щом чуете бебешкия зов за внимание.
Ако трябва да довършите нещо или пък ви трябва време да приготвите бебешката храна, ще спечелите няколко минути, ако утешите малчугана с нежни думи. Спокойният ви глас (ако тонът ви е изнервен, няма да постигнете желания ефект) може да има магично въздействие върху вашето съкровище.
Въпреки че още не е нахранено или преобуто, то няма да се чувства забравено и ще усети, че е само въпрос на време нуждите му да се удовлетворят.
През първите 6 месеца времето за изчакване трудно може да продължи повече от десет минути. Но колкото повече вашето бебе расте, толкова се увеличават и възможностите, чрез които можете да тренирате търпението му – да е край вас и да ви наблюдава, докато вършите домакинска работа, да отвлечете вниманието му за няколко минути с атрактивна играчка и т.н.

Нека утре бъде днес…
През първата година детето не притежава усещане за време. Тъй като думи като "сега" и "скоро" са съвсем неясни за току-що проходилия малчуган, избягвайте конкретните понятия.
Тази фаза продължава доста дълго време. На 2 ½ години детето постепенно започва да разбира значението на "скоро" или "след минута". На три години то вече помни последователността на някои ритуали от ежедневието и употребява понятията за време "вчера", "днес", "утре". Но не се заблуждавайте, че разбира точния им смисъл. Всичко, което се е случило в миналото – преди минута, половин час или седмица, за него е "вчера".
Дори и 5-годишното дете, което гордо демонстрира, че вече познава часовника, може да се пообърка – в очакване на любимото си „детско” малчуганът просто да превърти стрелките на циферблата и да се чуди защо анимационното филмче не започва, щом вече е „точно 8 ч.”.

За Алиса, часовниците и заека
Може би в очите на децата ние, възрастните, с почти истеричната си мания да следим графици и часове приличаме на онзи важен заек от приказката за Алиса, който с апломб все поглежда часовника си и нервно поклаща глава… Ето защо, за да предадете първите уроци по търпение на детето си, ще ви е нужна малка доза фантазия. Например, когато 3-годишният малчуган настоятелно ви моли да си поиграете с него, а вие имате да свършите още домакинска работа, навийте будилника и му обяснете, че веднага щом часовникът звънне, мама ще има време за игра. Особено важно е да не нарушавате „сключената сделка”, дори и да не сте успели да приключите със задачите си!
Когато малкото дете играе и се забавлява само, също се учи на търпение. Ето защо, ако бебето съсредоточено играе с пръстчетата си, не го прекъсвайте.

Не се притеснявайте, когато в продължение на 30 минути 2-годишният ви син не прави нищо, но съсредоточено наблюдава мухата, кацнала на стената. Не изпитвайте вина, че не ангажирате непрестанно вниманието му с дейности, които „подпомагат развитието му”. Тези моменти на „самодостатъчност” са полезни за детето. В противен случай още от самото начало ежедневно ще подхранвате детското очакване, че постоянно трябва да се случва нещо…

Павлина Желева
психолог