Анастасия и Мирослав са една обикновена двойка от един обикновен панелен софийски квартал, на която обаче й се случва нещо необикновено – родителското щастие от появата на нов живот е умножено по три...



„Нямаме количка за тризнаци, каквато я има в рекламите. Защо ли? Ами защото ще е трудно да я напъхаме в малкия ни асансьор, пък и се оказа скъпичка за нашия бюджет”, казва Анастасия Цветкова – майка на едногодишните тризнаци Дара, Мила и Лъчезар. Реалността на българските родители с тризнаци не е като в холивудските филми, а често е осеяна с битовизми. Те обаче не могат да помрачат радостта, която може да даде една толкова пълна къща...


Без паника, моля!
Предисторията започва близо 7 години по-рано, когато двамата правят опити за бебе, но разбират, че има проблем. Налага се да извървят дълъг път на лечение, включително и на един неуспешен ин витро опит. 2009-а обаче се оказва тяхната година – вторият опит в столичната клиника на д-р Явор Владимиров е успешен.

Но как се посреща новината за три бебета? „На 8-ия ден от трансфера разбрах, че съм бременна. На втората седмица пак отидох на преглед. Първоначално лекарката видя два ембриона. Мъжът ми обаче, който стоеше отсреща и внимателно наблюдаваше в монитора, й каза: „Ами на мен ми се струва... че са три”. Тогава тя също се усъмни и след минути обстоен преглед,  потвърди, че наистина очакваме тризнаци. В такъв момент не знаеш да се смееш ли, да плачеш ли. Бях стъписана от новината, но нито за секунда не изпитах колебание. Единствено ме тревожеше въпросът, дали ще издържа да износя бебетата живи и здрави, но лекарите ме увериха, че съм силна и няма да имам проблем. Мъжът ми обаче така мълчеше, че чак ме изплаши. Проговори едва когато напуснахме лекарския кабинет и първото, което каза, беше: „Май трябва да започна втора работа...” Аз го успокоих, че ще се справим, че е важно само да приемем нещата с по-голяма лекота, с оптимизъм”, спомня си за този ден Анастасия. Бъдещият татко обаче не престава да се тревожи почти през всичките 9 месеца. Известно успокоение му носи уверението на тъщата – бивш възпитател в детска градина, че младото семейство ще може изцяло да разчита на помощта й в грижите за децата. 


Денят на срещата 
Бременността на Анастасия протича безпроблемно. „Все пак моите 9 месеца бяха по-различни от тези на много други бъдещи майки. Когато носиш три бебета в утробата си, в третия месец изглеждаш като в шестия, а когато си в шестия, сякаш си бременна в деветия.”

В началото на 8-ия месец обаче лекарите улавят спад в сърдечните тонове на едното от бебетата и се налага по спешност трите да се извадят на бял свят в 34-ата гестационна седмица. „Новородените Лъчезар и Дара тежаха 1.47 кг, а Мила – едва 900 г. За щастие тя беше в добро състояние и трябваше само да наддава килограми в кувьоза. Най-тревожна беше ситуацията със сина ми, който имаше проблем с дишането. Бях изплашена дали той ще се оправи, защото лекарите бяха пестеливи на прогнози, и тъжна, че не мога и аз, като другите майки, веднага да гушна бебетата си. Спомням си, че жената, с която деляхме една стая в ”Майчин дом”, беше родила същия ден и ми предложи да подържа новородената й дъщеря, за да изпитам поне отчасти това усещане”, казва младата майка.

Щуро ежедневие
За щастие скоро всички се прибират у дома с мама и татко. Първо – Дара, след това Лъчо, а накрая и Мила. От този момент нататък младото семейство сякаш попада във филм на забързан каданс. Анастасия и Мирослав трябва бързо да въведат ред и да разпределят стриктно задълженията си, защото в противен случай са обречени и на финансов крах, и на неспасяем хаос вкъщи. „Не купуваме бебешки пюрета от аптеката, а готвим храната за тримата у дома. Иначе не бихме могли да издържим финансово. Майката на мъжа ми има градина и ни изпраща еко плодове и зеленчуци, а майка ми измисля разнообразни рецепти“, споделя Анастасия. Тя планира да се върне на работа, след като децата навършат 2 години. Не й се иска обаче да ги дава на ясла, а докато навършат възрастта за детска градина, ще разчита на всеотдайната баба. „Единствената причина е притеснението ми от вирусни инфекции. Когато единият се разболее, заразява и останалите двама. Те са още крехки и това би се превърнало в голямо изпитание за цялото семейство”, обяснява майката.

Сандра Керелезова

Новородените Лъчезар и Дара тежаха 1.47 кг, а Мила – едва 900 г. За щастие тя беше в добро състояние и трябваше само да наддава килограми в кувьоза.

Открий разликите!
Макар и делили една утроба и създадени от една „генна матрица”, тризнаците проявяват напълно различни характери. Анастасия също отбелязва разлики в темперамента на всяко от трите си деца: „Дара се опитва да те подкупва с чара си. Когато направи някоя беля, се усмихва до уши и бърза да се „изпари“. Мила пък никога не се отказва, докато не постигне своето. Несъмнено дъщерите ми са по-търпеливи и спокойни. И на тримата им растат зъбки, но ако при момичетата това почти не се разбира, то при Лъчезар се демонстрира бурно. В моментите, когато той не се чувства комфортно, всички у дома се мобилизираме да го утешим.”

Три… за щастие
Между 1 и 3 % са двойките в световен мащаб, които се сдобиват с тризнаци след ин витро оплождане. А още по-нисък е процентът на семействата, „уцелили тройка” при зачеване по естествен път. Въпреки предупрежденията на лекарите за рисковете на многоплодната бременност, родителите на тризнаци имат основание да се чувстват специални. Та нали във всяка култура по света тройката е символ на завършеност и пълнота! В християнството тя въплъщава лицата на Божията същност, в индуизма – божествената триада Брахма, Шива и Вишну. Винаги в трио са митичните образи, носещи дарове, таланти и благословии... Като трите феи орисници, трите грации, тримата влъхви. А героят от приказките винаги има право на три желания или преминава през три изпитания...