Казвам се Надя Цветанова и почти две години живея със съпруга ми Иван в Барселона (Испания). Запознахме се случайно в България и след дълго ухажване и упорство от негова страна заминах за тази слънчева страна. Там ме изненада и новината, че ще ставам майка. Мензесът ми закъсняваше и бях сигурна, че съм бременна. Направих си тест за бременност и резултатът беше положителен. Веднага съобщих новината на съпруга ми. Той не повярва и купи още три теста. Оказа се, че първият е с изтекъл срок на годност. Всички показваха едно и също –


щях да ставам майка
Така е било писано. С Иван решихме да задържим бебето. В Испания бременността се проследява от акушерка, която още при първото посещение ми издаде книжка за бъдещата майка „Libro de embaraso”. В нея се записват всички данни на родителите, кога е бил последният мензес, както и датата на термина. Всеки месец се попълват резултатите от изследванията и цялата информация, свързана с бременността. Още на първата визитация ме попитаха каква процедура ще избера – дали ще си направя всички необходими изследвания, или ще посещавам само консултациите. Спрях се на първия вариант. Ето защо ми взеха цитонамазка, дадох кръв за изследване за синдрома на Даун и за други генетични тестове. Също така, ако някой в семейството страда от диабет, правят се специални кръвни тестове, за да се проследява нивото на кръвната захар при плода.

В Испания всичко, свързано с бременността и раждането, е безплатно,
секцио се прави единствено ако се наложи
Имах право да избирам как да родя – без или с епидурална упойка. Спрях се на първия вариант.
Около 7-ия месец акушерката дава на бъдещата майка списък с необходимите неща за приемане в болница. Обикновено жената остава там 3 дни, ако роди по естествен път. В случай че бебето се появи след секцио изписването е след 7 дни. Казаха ми да нося пижама или нощница, дамски превръзки, аксесоари за лична хигиена, дрехи, чорапи и шапка за бебето. Бъдещият татко може да присъства на раждането и да снима целия процес. Той има право на 15 дни отпуск по бащинство.

През бременността има курсове за раждането и за първите грижи за новороденото. Аз обаче не ги посещавах, защото нямах време. В 9-ия месец бъдещата майка трябва да ходи всяка седмица на преглед при акушер-гинеколог.
Бременността ми бе прекрасна. Не ми се гадеше, не повръщах, дори не качвах много килограми. Продължих да работя, но, както казват,
много хубаво не е на хубаво
Получих две бъбречни кризи само за месец. Втория път ме приеха по спешност в болница. Лекарите не можеха да доловят сърдечния ритъм на бебето. Освен това в 32-рата гестационна седмица (г.с.) бебето тежеше едва килограм. Четири седмици по-късно без никакви болки ми изтекоха околоплодните води и ме приеха в родилното отделение. След 5 часа лекарите решиха да предизвикат раждането. Иван беше през цялото време до мен и взе нашия син Александър в ръцете си веднага щом се роди. Никога няма да забравя думите на акушерката, която каза:
“Първият приятел на Александър е неговият татко.”
За съжаление не можахме да снимаме процеса, защото всичко се случи толкова бързо, че забравихме камерата.
Веднага след раждането взеха проба от околоплодния сак, за да направят генетични изследвания на бебето. Направиха му и кръвни проби. Аз съм с Rh (-) и с AB кръвна група. Затова още в 27-ата г.с. ми поставиха ваксина, която съдържа имуноглобулин. Акушерките и лекарите бяха изключително мили и любезни. Обясниха ми и ми показаха всичко, което трябваше да знам през първите дни след раждането. След като родих, ме настаниха в стая заедно с бебето, а съпругът ми имаше право да остане с нас като придружител. Акушерките ми носеха сок и вода, от време на време вземаха Александър за преглед и да го преоблекат. Научиха ме как да го кърмя, да го обличам, да сменям пелените за еднократна употреба. Показаха ми и как да го къпя. Получих и няколко кутии с рекламни подаръци – всичко, от което се нуждае бебето през първите седмици.
В Испания кърменето е на почит
За съжаление нямах достатъчно кърма. Педиатърът ми каза, че ако кърмя детето си до 6-ия месец, не трябва да му давам вода.
След изписването ни лекарят идваше на посещение у дома всяка седмица. Болницата предлагаше и възстановителни курсове след раждането. На едно от посещенията ме попитаха дали планирам и друго дете и след колко време. Предложиха ми различни варианти за предпазване от забременяване.
Бях изключително благодарна на лекарите и акушерките, които търпеливо ми обясняваха всичко. Най-много внимание ми обърна всеотдайният д-р Уго.
Александър вече е на 6 месеца и със съпруга ми много му се радваме. Въпреки че не сме в България с близките и приятелите си, тримата се чувстваме прекрасно. Вече свикнахме и, както казват англичаните: “Домът е там, където се чувстваш добре.”
Испания е чудесна страна със сърдечни хора. Заповядайте ни на гости, за да се запознаете с нашето слънце.
Целувки от слънчева Испания!

Мама Надя