udomaКрасимира Николова – Дейвис вече десет години живее и работи в САЩ. Освен йога инструктор тя е и дула. Професията “дула” идва от древна Гърция и в буквален превод означава жена, която помага на друга жена. Нейната роля е да подпомага физически и психически бъдещата майка по време на раждането. Да стои до нея през цялото време, като й оказва пълна подкрепа – с напътствия, окуражаване, масаж, релаксация... Няколко от бременните ученички от курса по йога, който води Красимира, държат тя да е до тях в най-важния ден от живота им – когато се ражда тяхното дете. Така досега българката е присъствала на 5 раждания “Всяко от тях е много различно и същевременно много си приличат. Уговарям се с бременната жена, когато усети, че моментът е настъпил, да ми се обади поне 1 час предварително, за да мога да се подготвя. Стягам си чантата, слагам четка за зъби, защото не се знае колко време ще остана, малко дрехи, мокри кърпички, вода, малко храна, две тенис топки и малка бутилка за масаж, както и други вещи, които да използвам по време на раждането, и тръгвам”, разказва Красимира. Три от ражданията, на които е присъствала, са протекли в болницата, останалите две – вкъщи. Да родиш у дома, е нова тенденция, която все по-широко навлиза в САЩ.


Учителката на дули, която е преподавала на Красимира, й е обяснила, че колкото и да се обърка раждането у дома, винаги има възможност майката или бебето да се закарат до болницата, защото ако процесът не върви добре, признаци има отрано, но само специалистът може да ги различи. “Ето защо много важно е на раждането вкъщи да присъства компетентно лице, което да разпознае знаците, ако нещо не е както трябва”, обяснява българката.

В САЩ при раждането вкъщи освен дулата присъства и акушерка. “Жената, която роди вкъщи и на която бях дула, беше невероятна. Обади ми се към 17 ч., за да ми каже, че контракциите й са започнали. Отидох час по-късно и я видях да седи отпусната на пода в хола със съпруга си. Разкритието й беше към 3 см.”, разказва преживяното Красимира. Акушерката си тръгнала и казала, че ще дойде, когато раждането напредне. Дулата и съпругът на раждащата подкрепяли бъдещата майка, давали й вода, масажирали я, говорели си. Семейството подготвило спалнята според изискванията на акушерката – покрили я с голям найлонов чаршаф, донесли много кърпи и топла вода. Към полунощ акушерката се върнала и довела помощничка, защото семейството искало да се вземат стволови клетки от пъпната връв на бебето.
“Бъдещата майка беше много тиха. Не можех да повярвам, че раждането може да протече така плавно и спокойно. На моменти заспиваше. Бяхме загасили всички лампи освен една, светлината беше приглушена. Когато акушерката прегледа раждащата, се оказа, че разкритието й вече е 9 см”, спомня си Красимира. Напъните продължили половин час. Малкото момиченце се родило също толкова лесно, колкото протекло и всичко останало. Дулата била изумена и очарована как майката на малката госпожица се държала стоически, без да крещи.

Акушерката прерязала пъпната връв, след като тя спряла да пулсира. Сложила бебето на корема на майката и й го дала да го гушне. През това време другата акушерка се занимавала с манипулациите по съхраняването на стволовите клетки.
“Не го изкъпаха, а го оставиха с верникса (обвивката от “мазен крем”), с който излезе от утробата, само намазаха дупето му със зехтин”, допълва българката. Половин час по-късно една от акушерките помогнала на новоизлюпената майка да стане и да се измие. Красимира се грижела за бебето. “Майката, таткото и бебето си легнаха, а ние с акушерките постояхме още известно време, ако имат нужда от нас, и след това си тръгнахме.
Беше наистина невероятно – как спокойно и без проблеми може да се роди едно бебе”, усмихва се Красимира.
Последното раждане, на което присъствала дулата обаче, съвсем не протекло така. Мъничето било заченато ин витро, защото бащата страдал от левкемия и искал да създаде потомство, преди да започне химиотерапия. Със съпругата си правили три опита, преди тя да забременее. Бъдещата майка много държала, когато Денят на раждането дойде, всичко да протече напълно естествено без упойки и с минимална намеса от страна на лекарите. Все пак тя решила да роди в болница. Постъпила в родилното с контракции и със спукан околоплоден мехур. Лекарите й поставили система с окситоцин, за да засилят контракциите, защото раждането вървяло бавно. “Постоянно бях до нея, говорехме си, масажирах я, но болките й бяха невероятни. Въпреки че в началото беше категорично против, склони да й поставят епидурална упойка. Една от основните ми задачи е да напомням на раждащата да почива между контракциите защото понякога в паниката жените забравят това. Забелязала съм, че и много от техниките на дишане не помагат, затова бъдещите майки трябва да намерят друг начин да облекчат болката и да се отпуснат”, разказва Красимира. Според нея епидуралната упойка често приковава раждащата към леглото, поради което не може да се използва силата на гравитацията. Така се случило и с това раждане. Освен силните болки жената била много разстроена, че са й сложили анестезия, която не облекчила състоянието й. Лекарите постоянно увеличавали дозата на окситоцина, акушерките я обръщали ту на едната, ту на другата страна. Оказало се, че бебето е много голямо. През цялото време дулата била до нея и помагала с каквото може, но раждането протичало мъчително. “В един момент лекарят каза, че ако нещата продължават така, ще се наложи да й се направи секцио. За щастие не се стигна дотам, но бебето излезе с вакуум-екстрактор, направиха й епизиотомия (манипулация, която вече много рядко се практикува в САЩ). На другия ден и майката, и бебето имаха температура...”, спомня си тревогите Красимира. Днес и бебето, и майката са добре и българската дула се надява всички бъдещи раждания да протекат както описаното у дома и никога да не се повтори кошмарното раждане в болницата.