Ирена и Надя Кирилови, ученички от С “9 месеца” на училище, са близначки. Те редовно посещаваха лекциите за бъдещи родители. Когато ги забележат на улицата, повечето хора се обръщат, защото те си приличат като две капки вода – с еднакви дрехи, еднакви прически, еднакви усмивки. Единственото, което ги различаваше допреди няколко месеца, беше огромният корем на Ирена, защото от двете сестри тя беше тази, която носеше под сърцето си Новия живот.


Днес Надя и Ирена отново са еднакви. Те се редуват коя да бута количката на малкия Методи. Двете сестри са неразделни. Казват, че близнаците имат и еднакви усещания. Дали обаче е така? Ето разказа им.

Ирена Кирилова – майка на Методи

Бременността
Преди около година със сестра ми бяхме заедно на компютърно обучение. Малко преди това със съпруга ми започнахме “да работим” за бебе. Планирахме го и се надявах да стане от първия път. Искаше ми се да е зодия Лъв. Аз съм Овен, съпругът ми Николай е Стрелец, така че бебето трябваше да е Лъв – щяхме да се съберем все огнени зодии. Така се получи.
На курса по компютри усетих, че тялото ми се променя. Мензесът ми закъсняваше. Бях убедена, че ще ставам майка. Николай се обади и му казах, че най-вероятно ще имаме бебче. Разбира се, сестра ми беше първата, която научи. Прибрахме се, направих си тест за бременност, после отидох и на преглед. Съмненията ми се потвърдиха. Щях да ставам майка!


Бременността ми протече много спокойно. Не ми се гадеше и повръщаше. Нямах и странни желания. Чувствах се чудесно.
Преподавам народно пеене в специализирана паралелка с разширено изучаване на музика и през цялото време ходих на работа. Обучавах и колегите си на компютърна грамотност – това беше част от курса, който посещавахме със сестра ми. Училището, в което работя, е в Перник и се налагаше да пътувам всеки ден. Но семейството ми живее там и понякога оставах да преспивам.
След като излязох по майчинство, редовно посещавах лекциите на “9 месеца”. Междувременно в началото на 9-ия месец се наложи да уча и за държавен изпит. Със сестра ми завършихме счетоводство по магистърска програма на Икономическия институт към БАН и на Великотърновския университет.

Учениците
Обличах се с по-широки дрехи и си мислех, че учениците ми не знаят за бременността. Те обаче са подозирали и когато им казах, никак не бяха изненадани. Почти всеки месец изнасяхме концерти. Бях в 6-ия месец, когато с едно от децата спечелихме конкурс и направихме радиозапис.

Раждането
Посещавах женската консултация в Перник и оттам ме насочиха към СБАЛАГ “Майчин дом” в София. Много съм доволна от екипа, който ми помогна да родя Методи. Лекарят, който ме прегледа, каза, че пренасям, но аз бях сигурна, че не е така, защото знаех точно кога е станало зачеването. В деня преди раждането имах слаби контракции, но предпочетох да не казвам на никого, защото бях убедена, че мога да издържа. Бях посещавала курс за бъдещи родители, а и от лекциите на “9 месеца” знаех как точно да дишам, когато най-много ме боли.
Изпитах невероятно облекчение от тази техника. Вечерта, когато контракциите станаха през 3–4 минути, се обадих на акушерката. Оказа се, че имам 5 см разкритие. Приготвих се набързо, пуснах едно сурово яйце през пазвата си, защото знам, че такова е поверието, за да мине раждането по-бързо и слязох в предродилната зала. Около 5 часа по-късно се роди Методи. Не пожелах упойка, но се наложи да ми направят епизиотомия, защото бебето беше много голямо.

Бебето
Предварително не купих нищо за бебето. Такава е традицията. След като ни изписаха, с помощта на сестра ми, двете баби и съпруга ми се справяме отлично. Кърмя бебето редовно, храня се здравословно и се радвам на всеки ден, прекаран с него.

Надя Кирилова – леля на Методи

Бременността
Бяхме заедно на курс за компютърни специалисти, когато сестра ми разбра, че е бременна. Обикновено пътуваме с два огромни сака и на връщане не й дадох да носи почти нищо. Ръцете ме заболяха да ги мъкна, но по никакъв начин нямаше да й позволя да навреди на бебчето.
В началото тя съобщи новината само на най-близките, защото се притесняваше. Опитвах се постоянно да съм край нея. Непрекъснато я питах как се чувства, но нямаше причини за притеснения. Бременността й се оказа много лека. Бях спокойна, че тя е добре. Въпреки че живея в Перник, а тя в София, почти през ден се виждахме, а всеки ден се чувахме по телефона. Винаги знаех, когато нещо не е наред. Дори и да сме разделени, ако тя изпитва физическа болка или се чувства зле, и аз усещам същото. Тогава просто й се обаждам, за да разбера какво става. Нейните чувства бяха мои чувства. Нейната болка беше и моя болка. Но това се е случвало винаги – и преди, и сега. Връзката ни е невероятно силна.

Учениците
Често учениците й ни бъркаха, докато коремчето й не започна да личи. Преди можеха да ни различат само по гаджетата. Когато видеха съпруга й, знаеха, че това е тяхната преподавателка. Сега след раждането на бебето ме срещат по улицата и ме питат как е сестра ми, кога ще се върне.

Раждането
Ирена вече беше в болницата и знаех, че раждането предстои. Приеха я няколко дни по-рано, защото й казаха, че преносва. Обаждах й се, но тя забрани да я посещавам. Вечерта преди раждането (тогава още не знаех, че тази нощ Методи ще се появи на бял свят) се приготвих да си лягам, облякох се, но не ме свърташе на едно място.
Постоянно обикалях. Беше полунощ. Легнах и в този момент все едно някой ми взе силите. Не можех да стана, не можех да помръдна. Помислих си: “Ирена ражда. Господи, дай й моите сили, сега на мен не ми трябват. Дано всичко мине добре.” Едва към 3 ч. успях да заспя. В 4.30 ч. се събудих. Оказа се, че точно в този момент тя е родила. Сутринта Ирена ми се обади, за да ми каже, че вече имаме бебе. Отвърнах й, че знам и че цяла нощ съм била с нея. Попитах я какво е. По-късно следобед ми сподели, че Методи много прилича на нас двете.

Бебето
Никога не съм била толкова щастлива, когато за първи път видях и гушнах Методи. Усещането не може да се опише. Това беше най-прекрасният миг в живота ми. Щастлива съм, че Ирена стана майка и се надявам и аз да имам такова малко съкровище, а докато това се случи, ще се радвам на нашето бебе.