Подарък за Юлия по случай третия й рожден ден
Няма спор – съвременните млади хора трябва да владеят най-малко един чужд език. Спорен обаче е въпросът кога да започне езиковото обучение.

Коя е най-подходящата възраст?
Засега се шири схващането, че обучението по чужд език би трябвало да започне някъде към 5 – 6-годишна възраст, когато детето вече е усвоило майчиния език. Пробива си път обаче и друга тенденция, основана на наблюдения върху практиката на семейства с различна националност на бащата или майката. Ако ежедневно всеки от родителите говори на кърмачето и на 2 – 3-годишното дете само на родния си език, то от най-ранна възраст ще разбира, а по-късно ще проговори и ще усвои и двата езика. Двуезичното обучение не забавя момента на проговарянето, а детето не смесва двата езика. Важна предпоставка за успех е езиковата култура на родителите. Всички несъзнателни грешки в словореда, граматиката или фонетиката, а също и употребата на диалект, неволно се запечатват във възприемчивата памет на малкия “ученик“ и детето по-късно трудно ще се отърси от тях.

Собствен патент
Преди около 20 години, още преди да роди, дъщеря ми бе решила, тъй като отлично владее немски език, веднага след раждането да приучи детето си да говори еднакво добре както родния, така и чуждия език. Ние от семейството, които говорехме немски, подкрепихме упоритото й старание, а останалите говореха на български. Успехът беше очевиден, така че същият метод беше приложен и при втората й дъщеря. Склонна да гледа по телевизията немски детски предавания, тя придоби безпогрешно произношение, което запази и до днес. По-късно двете момичета завършиха гимназии с преподаване на немски език. Те с лекота разшириха и усъвършенстваха наученото в ранното детство, което бе складирано в паметта им. Възможно стана включването и на втори чужд език – английски, който обаче те усвоиха с повече усилия.

Зарибяване на “Гражданите на света”
Обучението на моята внучка Юлия протича по друг начин. Първоначалният ентусиазъм на нас, “учителките”, кой знае защо понамаля. Започнахме често да изпускаме по някое българско изречение. Ето, че Юлето взе нещата в свои ръце. От любопитство или просто за да позабави следобедния сън, тя започна да пита: “Как казват немските деца на пердето? Как казват на слънцето? ”и т.н. Новите думички се запечатват леко и неусетно върху “белия лист” на нейната памет. Наскоро ми попадна великолепна детска книжка на немски език. Под всяка картинка има римувано едноглаголно стихче, в което се повтарят една-две думички от предната страница. Ето как звучи едно от тези стихчета на немски език ”Links die Wiese, rechts die Wiese in die Mitte geht die Lise” *. Не превеждам на внучката си текста на български, а едновременно чета и показвам поляните вляво и дясно, между които по пътя се разхожда красивото момиченце. Картинките и римите явно харесват на Юлия и тя гордо рецитира историята на Лиза.
Веднъж Юлето, очаквайки завръщането на майка си, неочаквано ме попита:”Как казват немските деца на мама?” След отговора ми последва: “Също като мен?!” – зарадва се Юлето. Умните й очички грейнаха от радост при мисълта, че ще бъде разбрана от всички деца. Тя вече наистина е гражданка на света!