ТЯ каза: Таткото и майчинство... това не е ли оксиморон? Нещо като мъжко момиче, тих шум, млада баба, изобщо... две взаимно изключващи се понятия? Майчинството си е за майката! Една приятелка, която имаше прекрасно семейство, ми разказваше, че когато била бебе, се наложило татко й да я погледа за един ден – повтарям за един ден. Той излязъл с количката на разходка в парка и поседнал на една пейка, за да си прочете спокойно вестника до спящото бебе. Прегледал първата и спортната страница, сгънал вестника, сложил го под мишница и бавно си тръгнал към дома. А когато се прибрал и майката учудена попитала “Къде е количката с детето?”, той подобрил световния рекорд по бягане с препятствия обратно по пътя към парка, за да открие, слава Богу, моята приятелка, все още кротко спяща до пейката... Питам се – какво ли щеше да стане, ако се беше наложило да се грижи за бебето всеки ден? Е, вероятно щеше да се научи да проверява “портфейл, ключове, вестник, количка с бебе... взел съм всичко, мога да тръгна!”. Вероятно ще се научи и да пържи прекрасни филийки и ще стане най-страхотният баща, на който дори амбициозните майки биха завидели (нещо като Дъстин Хофман в “Крамер срещу Крамер”). Въпреки това обаче мисля, че майчинството си е за майката.Когато прекарах почти два месеца в болницата, защото лежах за задържане в началото на първата ми бременност, имах съседка по легло, бременна точно в моя месец. Нейният съпруг беше толкова подготвен за това, което ни очакваше, че когато го гледах и слушах, леко се обърквах. Кой всъщност щеше да роди бебето – тя или той? Бъдещият татко беше изчел цялата необходима литература, знаеше кое какво означава, кога какво се прави, за какво говорят определени оплаквания, кои са симптомите на еди какво си... Стигна се дотам, че ние спряхме да задаваме въпроси на акушерките. Когато нещо ни тревожеше, просто чакахме да се появи Жоро (а той се появяваше често, без значение от времето за свиждания) и знаехме, че ще намерим точния отговор и успокоение от него. После той се превърна в чудесен и много грижовен татко. Убедена съм, че притежава умението да се справя с бебето и с трудностите по отглеждането, но... Мисля, че майчинството си е за майката.


Докато бях бременна и си ходех на работа, често по радиото коментирахме разни теми, които се отнасят до майчинството и децата. Веднъж в ефир се обади слушател – млад татко, който се опитваше да ми докаже, че бащата може да се справя прекрасно с детето, даже по-добре от майката. Аз не отстъпвах от женската си позиция и реших да го контрирам с въпрос: “Добре, тогава какво ще направиш, ако детето ти изпие няколко глътки белина?” (Сетих се за това, защото братовчед ми го беше направил... кошмарен спомен!)

Таткото описа подробно стъпка по стъпка правилното поведение и накрая каза: “А ако случайно детето пие от препарата за миене на чинии, тогава в никакъв случай не трябва да му се дава вода, защото ще се разпени в коремчето му, то ще се подуе и т.н.” Разби ме, както се казва! Браво на таткото!
Започвам да си мисля дали майчинството е само за майката?
Разбира се че е за майката. Стига тя да има възможността да го преживее цялостно. Защото ако трябва да сме честни, сега нещата опират и до възможност, а не само до желание. Аз за втори път сама се отказвам да остана в продължителен отпуск по майчинство. Знам обаче, че времето, прекарано с детето, е най-щастливото, определено е трудно, но много емоционално и вълнуващо. Всеки ден бебето ти се променя и ти си свидетел на тези уникални моменти. Майката заслужава най-много това! Така че, ако трябва да посоча кой от фамилната снимка над камината да излезе в отпуск по майчинство, избирам майката!

Правя го от чисто егоистични подбуди, защото и аз няма да мога да го преживея така пълноценно!

ТОЙ каза:
Вярно е, че звучи доста нелепо таткото да излезе в отпуск по майчинство, но това все по-често се случва.
Имам един приятел в Америка, чийто пример е показателен. Той е финансов анализатор, а жена му е компютърен специалист. Тя изкарва много пари, ама наистина много. Толкова, че да им стигат за всичко, при положение, че поддържат изключително висок стандарт на живот и спестяват.
Имат три деца. Преди няколко години се разбрали, че с парите, които изкарва тя, могат да живеят достатъчно добре, а парите, които изкарва приятелят ми, не са достатъчен стимул, за да ходи той на работа. По-смисленото занимание за него се оказало да си остане вкъщи и да се грижи за децата – да ги води на училище и на курсове, да им приготвя закуската, да им помага в ученето и във всичко, от което имат нужда.
Това семейство заслужава адмирации. Първо – заради характера на този мъж, който ясно е дефинирал житейските си приоритети и е преценил, че семейството му е по-важно от персоналната му реализация. Второ – защото жена му нито веднъж не му е дала повод да съжалява за решението си, като го е унижила с някакъв коментар кой печели парите в семейството. Това е реален пример за възможността таткото да е в отпуск по майчинство. Защо да не може? Такива са обстоятелствата и семейството явно се съобразява с тях. Защото таткото може да поеме тази отговорност, може да се грижи за децата и да ги обгражда с любов, понякога и по-добре от майката. Освен това, ако майката има по-добре платена професия или е по-добре поставена в обществото, трябва ли да се откаже от всичко и да седи вкъщи само за да запази достойнството на схоластичния си мъж ?! Стига бе, ние да не би да живеем в XIX век? Нека е ясно, че преди 50 години разликата в заплащането на мъжкия и женския труд е била категорично в полза на мъжете, като тогава е било оправдано жената да си стои вкъщи и да гледа децата. Икономически е било оправдано, но сега разликата между заплатите на мъжете и жените вече не са значителни, а има и цели сектори, в които жените са по-добре платени. В тези случаи икономическият мотив жената да ползва отпуск по майчинство отпада.
А чисто емоционално? Мъжът може да готви, да сменя пелени, да води детето на разходка, дори по-дълго и на по-интересни места от градинката пред блока. Мъжът може да си играе с децата, дори да е по-находчив и по-забавен във възпитанието им. Може да ги изслушва, да им помага, да им дава нестандартни, но практични съвети. Моят баща например, когато бях малък, ме посъветва, ако се порежа дълбоко, да напишкам раната си. Зараствала по-бързо. Вярно е. Не се съмнявайте, че ще науча и сина си на този трик (само да не разбере майка му!). Таткото по майчинство не означава просто няколко месеца, в които той остава у дома, за да гледа децата и да стане обект на подигравки и коментарии сред другите татковци. Важното и ценното в случая е, че докато майката изкарва пари, бащата присъства вкъщи, той е до децата си и им дава най-доброто, което нито една детегледачка не би могла да им даде. Ако е така, аз съм с две ръце за татково “майчинство”. Колкото може то да е по-дълго...