Той е енергичен, симпатичен, мотивиран и довършва до край всичко, което започва. Генерира идеи, спортува активно, храни се балансирано, сбъдва мечти, реализира успешно благотворителни каузи, защото вярва в тях. Обича предизвикателствата, вкусът на успеха, своята половинка и разбира се, сина си. Представяме ви Лазар Радков, ето какво ни сподели той…

Лазар Радков – кое е това момче?

Накратко – на 34 години съм, имам прекрасна жена и прекрасно дете на 2 год. Надълго – преди десет години се върнах от Германия, за да преследвам мечтата си: да помагам на хората да влязат в по-добра форма.

Днес в Live To Lift, моя спортен клуб, имам екип от над десет души, които ежедневно помагат на прилично количество хора да подобрят здравето и кондицията си, начина, по който изглеждат, и този, по който се чувстват, и най-важното – ако нещо ги боли, да спре да ги боли и отново да се почувстват като нормални здрави хора. (www.livetolift.com)

Междувременно миналата година стартирах кампанията #30за30 с надслов:

„Да мотивираме 1 000 000 да спортуват ежедневно“. Направихме флашмоб с лицеви опори пред парламента, събрахме близо 600 души в опит да подобрим световния рекорд за най-много хора, правещи лицеви опори заедно, издадох книга на име „Яж шоколад и отслабвай“, създадохме кампанията „Капачки за бъдеще“, с която събрахме 10 тона капачки за три часа и с парите от рециклирането им закупихме кувьоз, който дарихме на болницата в Червен бряг, но спирам дотук, за да не ви отегча. Пък и не обичам толкова да говоря за това, което правя… предпочитам да го правя.

Кампания „Капачки за бъдеще"

Цялата кампания тръгна малко на шега. Наши приятели във Варна бяха провели подобна кампания. Със събраните средства закупиха и дариха кувьоз на местната болница. Стартирахме кампанията с Мартина Йорданова, пуснахме едно събитие във Facebook, което, за моя лична изненада, достигна до близо 1 000 000 души за по-малко от две седмици, без реклама.

Идеята на кампанията е проста – събираме пластмасовите капачки, които хората ни носят, предаваме ги за рециклиране и със събраните пари закупуваме медицинска техника, която даряваме на нуждаеща се болница.

На 28.10.2017 г. между 10:00 и 12:00  ч. (т.е. в рамките само на 2 часа)  събрахме 8500 кг пластмасови капачки в София и още 1500 кг в Пловдив. Срещу тези капачки получихме 4000 лв. Няколко фирми се присъединиха с дарения, фондацията на Деси Николова също ни подкрепи и на 16.12.2017 г. дарихме кувьоза на болницата в Червен бряг.

Тук специално искам да поздравя и благодаря на Мартина, без нея всичко това нямаше да се случи. Сега готвим следващата кампания, която ще се проведе на 14.04.2018 г. Научете повече на страницата ни „Капачки за бъдеще“ във Facebook. Събирайте капачки и ги донесете на 14 април. Заедно можем повече!

Как да ядем шоколад и да отслабнем?

Елементарно е! Когато знаеш как, разбира се! Нещо като карането на колело – изглежда невъзможно. Падаш ли, падаш, докато се научиш. След това е като детска игра. С шоколада е подобно. Особено след като осъзнаеш, че в здравословното хранене има точно две правила, които са общовалидни:

Първо, храни се с богата на хранителни вещества храна през поне 80% от времето. Второ, прави разлика между уста и вакуум. Или, с други думи – не прекалявай с количествата.

Разбира се, има и едно нулево правило – ако от нещо не се чувстваш добре, НЕ го яж, независимо колко полезно го описват рекламите и маркетолозите. А за да имаш енергията да приложиш на практика горните две правила, трябва сънят и стресът да са ти в норма.

Или, казано с прости думи – ако спиш добре, не се пръскаш от стрес, движиш се и спортуваш редовно и три от четирите ти дневни хранения съдържат зеленчуци, източник на протеин и здравословни мазнини, съвсем спокойно може в четвъртото хранене да хапнеш половин шоколад (т.е. към 50 г) и не само да не качиш, ами дори да свалиш килограми и да влезеш в по-добра форма. Описал съм подробно цялата програма в книгата си „Яж шоколад и отслабвай!“.

Спортът подпомага фертилността?

По този въпрос няма място за лично мнение. Вместо това ще ви разкажа какво гласят научните изследвания по темата. Първо, в изследване, включващо 26 955 жени, Rich-Edwards и колектив откриват, че тези, които са били по-активни физически, имат по-малко проблеми със зачеването.

След това Ferreira и колегите му откриват, че един час спортуване три пъти седмично повишава шанса за успех на инвитро процедурите при 436 жени.

В същото време и Wise и колектив установяват, че умеренета физическа активност подобрява шансовете за зачеване не само при жени с нормално, но и при жени с наднормено тегло и затлъстяване. Това е много важно, понеже наднорменото тегло и затлъстяването са фактори, които влияят негативно на фертилността и е важно да им обърнете внимание, ако искате бебе.

Същите учени обаче установяват, че прекалено интезивната и/или продължителна физическа активност може да влоши способността ни да заченем и е по-скоро рисков фактор. Gudmundsdottir и колектив също установяват, че жените, които са тренирали най-много и най-интезивно, са имали най-малък шанс да заченат. Изводът е очевиден – движете се редовно, бъдете активни и тренирайте, НО умерено! Избягвайте максималните и прекалено продължителните натоварвания.

Връзката между вредната храна и репродуктивните проблеми

Тук ще бъда внимателен в думите си, понеже темата е много чувствителна и освен това е изцяло в областта на медицината, а последното, на което искам да се правя, е на лекар. През годините сме работили с колегите ми с множество бременни и кърмещи жени, някои жени забременяха от партньорите си, докато тренираха при нас (не по време на тренировка, разбира се). Имаме доста наблюдения по въпроса и ще ви споделя какви закономерности сме забелязали. Връзката е не толкова между храната с ниско качество, а по-скоро с лошото здраве и лошата кондиция. Разбира се, бедната на хранителни вещества храна е един от факторите, които определено НЕ допринасят да сме в добро здраве. По-интересно е друго – през 2010 г. ме поканиха за консултант на събитието „Ден на репродуктивното здраве“, което се проведе в Пловдив. На това събитие имах възможността да консултирам на тема спорт и хранене двойки, които имаха репродуктивни проблеми.

Това, което ми направи впечатление тогава, беше, че ВСИЧКИ хора, които дойдоха при мен за консултация, имаха някаква комбинация от следните характеристики:

  • Инсулинова резистентност или диабет.
  • Слаба имунна система и често боледуване.
  • Много стрес и/или нощна работа (нощната работа е голяма греда).

В никакъв случай няма да спекулирам, че това са причини, но ако случайно имате някое от тези тегавини в живота си, обърнете им внимание и се погрижете за себе си. Без значение на кой етап от планирането на бебе сте. При всички случаи го дължите първо на себе си!

Фитнес по време на бременност

Фитнес така, както го практикуват повечето хора – не. Упражнения и умни тренировки, адаптирани за вас и съобразени с моментното ви състояние – твърдо да. Има множество научни прочувания, които изследват как се отразява тренирането по време на бременност върху самото раждане. Di Mascio и колеги откриват, че при жените, които спортуват, докато са бременни, има по-малко случаи на високо кръвно и диабет, повече случаи на естествено раждане и по-малко (логично) на секцио.

Основното, на което трябва да наблегнете, е да се движите повече и да сте физически активни.

Трябва да избягвате:

  • Прекалено интензивни натоварвания.
  • Прекалено повишаване на телесната температура.
  • Обезводняване.
  • Да си задържате дишането, докато се натоварвате.

Тренирайте умерено и не се презорвайте, пийте много вода, за да не се дехидратирате и да не прегрявате и се старайте да дишате през цялото време.

Във форма след раждането

Истината е, че „изходният път“ започва поне година преди жената да забременее. Тоест в колкото по-добра форма е жената, преди да зачене, толкова по-лека е бременността и толкова по-малък е шансът да качи прекалено много килограми или да има усложнения при раждането. Разбира се, има и изключения, но статистиката определено е в полза на жените в добра кондиция. Защо това помага? Защото сме били в добра форма, защото сме изградили навици, които са ни поддържали в тази форма. Жените, които бързо си връщат старата форма след бременността, го правят, защото автоматично се връщат към навиците, които са поддържали старата им форма. Ако старата ни форма обаче е била резултат предимно от младост и ген – т.е. „Винаги съм си била слаба и без да тренирам“ или както една приятелка казва: „Преди  хората все ме питаха какво тренирам, за да изглеждам така, и аз с кеф им казвах – НИЩО!“ – ние най-вероятно не сме изградили навици, които да ни поддържат в добра форма и ще се наложи тепърва да ги изградим. Навици да се движим повече, да спортуваме редовно, да се храним разумно и т.н.

Защо? Защото моята позната от цитата по-горе напоследък е започнала да добавя: „В последно време вече не ме питат...“ . Накратко – най-подходящото време една бъдеща майка да започне да тренира, е поне една година преди да забременее. Следващият най-подходящ момент е ДНЕС.

МНОГО ВАЖНО – не се хвърляйте да „борите“ килограми и не се вторачвайте в кантара! Много по-важно е да започнете да изграждате навици:

  • Навик да пиете повече вода.
  • Навик да ядете повече зеленчуци.
  • Навик да си лягате малко по-рано.
  • Навик да ходите и да се движите повече (поне 8000 крачки на ден).

Тези навици са едно добро начало и при доста хора дори само те водят до забележими подобрения във физиката и здравето.

Може ли да съществува здравословно меню без спорт и обратното?

Не и Не! Животът е движение. Без движение тялото страда, психиката страда, физическото здраве страда, а психичното – още повече. По същия начин – няма как да сме здрави, ако дългосрочно се храним с бедна на незаменими хранителни вещества храна. Краткосрочно можем да си позволим да я караме без едното или дори и двете, но за известно време. Колкото по-дълго обаче става това време, толкова по-силно ще усещаме негативите от липсата на редовно движение и разумно хранене.

Колко дни в седмицата е необходимо да посещаваме фитнеса?

Николко! Въпреки че работата на екипа ми е да тренираме хора и тези тренировки се провеждат предимно във фитнес зала – с ръката на сърцето ви казвам: „Не е нужно да ходите на фитнес!“. Има десетки различни начини да се движим и да се поддържаме в добро здраве. Тренировките във фитнес зала са само един от тях. А и разликата между „трениране във фитнес“ и трениране във фитнес може да бъде от земята до небето. Това е и една от причините да създадем кампанията #30за30 с надслов: „Да мотивираме 1 000 000 българи да спортуват ежедневно“. При нея идеята е да практикуваш някаква физическа дейност 30 дни по ред. Като дори 5 минути на ден е достатъчно. Това, което се случва, е, че след 30 дни ти си изградил НАВИК да се движиш и вече ще си търсиш движението и спорта целенасочено. От миналото лято насам десетки хиляди хора се включиха в нашата кампания и редовно хора ми пишат и споделят как са подобрили здравето, кондицията и визията си почти без усилия. Повече за кампанията може да научите на www.30za30.com

Кога трябва да се обърнем за помощ към фитнес инструктор?

Към фитнес инструктор – НИКОГА! Към специалист, който има опит с бременни и за когото има добри препоръки, препоръчвам да се обърнете, когато:

  1. Искате да се научите как да тренирате ефективно и безопасно.
  2. Имате болежки или контузии, от които искате да се възстановите.
  3. Тренирате от известно време, но не прогресирате.

Това са основните случаи, като за случаите от точка 2 е много важно човекът да има понятие от рехабилитация и да е работил с множество хора с контузии и болежки. И отново – НЕ ходете при случаен човек и внимателно проучете специалистите, преди да се доверите на някого. Тренирането на бременни жени е специфично и повече инструктори и треньори нямат представа за какво да внимават и какво да избягват или на какво да наблягат.

Защо много хора не успяват да постигнат добри резултати въпреки положените усилия?

Въпрос за 1 000 000 долара! По темата съм написал кратка електронна книга с гръмкото име: „Защо НЯМАМ и как да имам РЕЗУЛТАТИ?“, която всеки може да си свали от www.livetolift.com/free Това е подарък от мен за хората, които се мъчат ли мъчат и все нещо не им се получава. Ще опитам с няколко думи да дам насоки тук – основният проблем е, че повечето хора правят няколко фундаментални грешки. Първо, много хора се съсредоточават върху дреболиите като суплементи и магически хапчета. Те струват не малко пари, а в крайна сметка отговарят за не повече от 5% от прогреса. Повечето хора се съсредоточават върху тренировките, а общото количество движение (например брой крачки дневно) е далеч по-важно. И преди всичко – ако сънят ви е малко и/или некачествен, а стресът извън разумните граници, от една страна, най-вероятно няма да имате достатъчно енергия за тренировки и от друга – доста вероятно ще ви иска да изядете целия свят, като започнете с шоколада, чипса, пицата, вафлите и т.н. Това, което повечето хора пропускат, са качественият сън и мениджмънтът на стреса. Ако положите усилия и подбрите САМО тези две области – веднага ще усетите подобрение във ВСИЧКО останало!

Усещането да си млад баща…

Чувствам се чудесно! Като всяко ново нещо и бащинството носи нови предизвикателства и нови източници на стрес. От друга страна обаче, носи и нови възможности и нови източници на радост. Ето, ако не бях станал баща, щяхте ли да ме интервюирате? Брадат фитнес батка, който говори глупости по телевизята и ръчка хората да правят лицеви опори пред Парламента? А радостта, която носи малкият, не може да се опише с думи. Човек трябва сам да го преживее, за да го разбере.

Има ли промяна в ежедневието?

Разбира се, че ежедневието ми се промени. Но най-интересното е, че откакто се роди Преси, имам повече отговорности, имам осезаемо по-малко време и някак успявам да свърша повече работа, отколкото, когато все още нямах дете. Как става тази магия, все още остава пълна загадка за мен.

Но нещо интересно се случи в момента, в който малкият се роди – сякаш ми се отвори един нов резервоар с енергия. Креативността ми се повиши и някак успявам да свърша повече работа за по-малко време. Разбира се, може да си въобразявам за резервоара с енергия, но останалите неща са обективно измерими. Само за първия месец като млад баща свърших повече работа, отколкото за предишните 2–3 сумарно. И това при 20–30% по-малко сън, по-малко налично време през деня и повечко стрес. Определено съм доста доволен.

Трудно ли се балансира между работата и родителството?

Ще ви дам моята дефиниция за думата „трудно“. За мен думата „трудно“ идва от думата „труд“. Тоест нещо, което изисква да се поТРУДиш, да положиш усилия. А всички знаем, че ВСЯКО нещо, което си струва, изисква да се поТРУДим за него. Когато се поТРУДим, нещата се получават.

По време на 9-те месеца в очакване

Мария влезе в бременността не в много добра, а в отлична физическа форма и съответно нямаше почти никакви проблеми. Дори сега се сещам, че някъде имам видео как прави 2–3 хубави набирания в петия месец. За Бога, много мъже не могат да направят толкова набирания и без да са бременни (въпреки че някои упорито работят за корем…).

Раждането през очите на един баща

Беше чудесно! Контракциите започнаха в три през нощта. Точно за няколко минути станах, облякох се и взех вече готовите чанти с багаж, за да тръгваме. Оказа се, че трябва да поизчакаме контракциите да зачестят. Приготвих закуска на жена ми, която тя изяде... и малко по-късно „върна“ обратно. Към 11:00 ч. вече бяхме в болницата, където се оказа, че малкият разбойник, който уж беше застанал доста добре, последните дни явно се е обърнал с лицето към предната страна на майка си. Това съответно предизвикваше много по-силни болки за Мария, защото малкият буташе с крачета в лумбалната ѝ област (кръста) при всяка контракция, а тази област е изключително богато снабдена с нервни окончания. Нейното раждане се оказа доста по-дълго и значително по-болезнено от обичайното. Бях до нея през цялото време.

В един момент, явно вече крайно изнемощяла от непосилните болки, ме прати да повикам лекарката и да ѝ кажа, че иска секцио (което тя не искаше в нито един момент преди това). Спокойно изчаках лекарката и безстрастно предадох думите на жена ми. Лекарката, разбира се, беше уверена, че бебето ще излезе по естествен начин. Когато започнаха напъните, бях плътно до Мария и ѝ давах сигнали кога да напъва и кога да диша. В един момент забелязах, че напряга доста повече от необходимото лицето си, което означава, че напъва по-малко там, където трябва да напъва. При следващите напъни отпусна лицето си, което ѝ спести доста спукани капиляри там. След около час напъни в крайна сметка мъникът излезе – любопитен, с лицето нагоре. Следващия час прекарах, гушкайки малкото човече, докато медицинските лица се погрижиха за жена ми.

Възпитание

Вече го възпитавам, когато му стане трудно и не успява с нещо, да не се отказва, а да успорства и да търси други опции (нищо че още е на 2 год.). Ще го уча, че неговият живот зависи предимно от това, което сам си направи. Наясно съм, че децата не слушат родителите си, а копират техните действия и модел на поведение, затова просто се старая да бъда пример.

Пример за това да разчиташ предимно на себе си, а не да чакаш от някого другиго и да смяташ, че държавата или друг са ти длъжни и трябва да се погрижат за теб. В същото време ще се постарая да му покажа, че е изключително важно да се сработваш с хората около себе си, да правиш това, което искаш те да правят за теб, и да НЕ правиш това, което НЕ искаш да правят на теб. Ще се постарая да го науча как да мисли аналитично и преди всичко – КРИТИЧНО. А майка му ще го научи как да бъде обичлив, миличък и всички останали неща, на които тя може да го научи много по-добре.

Пожелавам му да има интересен и удовлетворителен живот (което, разбира се, зависи единствено от него), постоянно да се учи и развива, да постигне за себе си и за света поне десетки пъти повече от това, което аз ще постигна до края на живота си, и да изпитва удовлетворение от повечето неща, които прави.

Към читателите на „9 месеца“…

Мили дами, вероятно и някои господа, първо (винаги, винаги, винаги) се грижете за собственото си здраве и кондиция, за да сте в добра форма и да имате цялата нужна енергия, за да се грижите за своите малки съкровища. Второ, пожелавам ви да намерите поне половин дузина смислени дейности, с които да се занимавате, които да ви носят удовлетворение и които да обогатяват както вашия живот, така и живота на малкото ви човече.

Успех!

Разговора проведе Виржиния Николова