ТЯ каза: Гледаме филм – американски, романтична комедия. Нещо от типа на “ 9 месеца” с Хю Грант и Джулиан Мур. Майката и таткото се прибират с бебето от родилния дом. Слагат го в креватчето му с розов балдахин. В стаята има меко килимче в бледобежови нюанси, в ъгъла – дървено конче люлка, а над леглото задължително виси играчка, полюшвана от вятъра. Перденцата са раирани в розово, бебето, разбира се, има същите като стените бледорозови бузки и косичката му е в същия рус цвят като цвета на мечетата по тапетите... Малкото съкровище е спокойно, дори усмихната е неговата собствена стая. Мама и татко го оставят там и си лягат в огромната спалня на цветя в една друга стая. Заспиват щастливи. Сега ще се случи нещо, мислите си. Не! Идилията продължава. Таткото се буди в средата на нощта, става и отива в стаята на бебето. Там вижда майката, която с усмивка кърми малкото, поседнала на красив люлеещ се стол. Облечена е в елегантен халат и косата й се стеле на меки къдри по раменете. Звучи прекрасна музика, а ние вече сме просълзени от умиление...

Така! Хайде да поизбършем сълзите, защото ни предстои да си поплачем истински. Нека сега да слезем на земята, откъдето всъщност сме, и да усетим нещата от живота, които са ИСТИНА.


Не че това, което обрисувах, е невъзможно да се случи, напротив. И стаята може да е на мечета, и бебенцето може да е русо, и килимчето може да има същия цвят, ама... според мен преживяването на майката и таткото няма да е така розово. Мисля си, че отделянето на бебето в негова си стая е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, но след като то се превърне в малко дете. По моите изчисления това се случва след година и половина. Тогава в по-голямо креватче и с мечета по тапетите малкият новодомец, по-точно новостаец може да се нанесе заедно с всичките си къси панталонки, шапки и играчки. Дотогава обаче, особено в ранната кърмаческа възраст, по-добре е бебето да е под носа на майката. Казвам го от чист егоизъм. Нима майката няма право да помисли как ще й е по-удобно да се грижи за бебето, така че и на него да му е добре? Има право, разбира се. Мама е най-важна за бебето. Затова трябва да се погрижим и за НЕЯ!

Само като си спомня първата нощ, след като се прибрах от родилния дом... Беше ми много странно, объркано, различно, уплашено – кърма в голямо количество, бебето ту иска, ту не иска да суче, режим още не съществува, дупето му е доста червено, има млечни гъбички в устата, да има или да няма дохранване... Май нещо стаята в розово се отдалечава някъде далеч, далеч в друг филм.

В тази нова за майката ситуация, а и след това, знам, че ще й бъде по-лесно, ако споделя стаята си с бебето. Още при най-малкото му промрънкване тя ще скочи от леглото, за да го завие или да му даде водичка, да го погали или просто да му помогне да се обърне и после тя само ще се търкулне обратно в леглото си, без да се налага да преминава коридор и още малко, за да се върне в “родителската” стая. Да не говорим, че няма никаква гаранция, че точно след като си легне, бебето няма отново да проплаче. По-удобно за майката е да бъде съвсем близо до детето си. На един поглед разстояние, на няколко въздишки от него.

А това да се научи малкото момче или момиче на самостоятелност, спокойно може да се отложи и за малко по-късно. Само малко – когато бебето проходи и започне да се справя с качването и със слизането от креватчето. Тогава нека си отива в стаята си на мечета. Веднага! Там Сънчо ще му разказва всяка вечер приказка, а мама ще си пожелава от другата стая бейбифонът да е тих!

Той каза:
Не вярвам, че има сбор от качества, които са задължителни за един човек, но съм сигурен, че да си самостоятелен е изключително! Това качество се култивира от съвсем ранна детска възраст и ако отначалото не успеем да направим децата си самостоятелни и по-уверени, те няма как да станат такива по-късно. Могат да се научат на много неща, могат да получат добро образование, да имат успешна кариера, дори могат да достигнат върхове като Бил Гейтс или Мадона, но трудно, много трудно могат да станат самостоятелни.

Всичко започва от детската стая. Не веднага обаче. Първо нека бебето да е близо до родителите си. Мисля, че новороденото има специална връзка с майка си (защо не и с татко си) и докато свикне с новия си дом, по-добре е да чувства близостта на родителите си. Някъде на около 7–8 месеца е време да получи своя територия – неговата щаб-квартира за началото на приключението, наречено живот. Ако от малко го настаним в неговата си стая, то дори няма да има нужда да свиква, защото ще е поставено в тези условия приблизително от самото начало. Освен това за всички в семейството това ще е много удобно. Бебето има свой режим, различен от останалите членове на семейството, затова е добре да има кътче, където важат само неговите правила. Другите у дома също ще са доволни. Ако майката и таткото спят в една стая с бебето, то по-лесно може да се събуди от по-късното лягане на някой от родителите, респективно от по-ранното им ставане. Освен това, ако таткото хърка, което не пожелавам на майката, бебешкият сън ще е неспокоен близо до тати банциг. И още – спалнята е интимно място за майката и за таткото във всеки смисъл. Там те могат да останат на спокойствие след дългия ден, да обсъдят деня, да почетат преди лягане... Нека не приемаме бебето като единствена грижа, защото покрай него и ние имаме нужда един от друг. Нима не е важно майката и таткото да могат да общуват, да имат своето лично пространство? Бебето е в съседната стая, вратата е открехната, ако заплаче ще го чуем, ако се стресне, ще го успокоим. Така то ще знае, че винаги сме до него, независимо че понякога то не ни вижда. Мисля, че това е усещане, което се формира и се запазва по-късно, когато детето вече не е толкова зависимо от нас. Ако си му показал, че мислиш за него още от малко и си го накарал да вярва, че винаги щом има нужда от теб, ще се отзовеш, то ще израсне уверено и ще чувства, че е обичано, без да е необходимо да спи на спалнята между вас до петгодишната си възраст.

Така че мисля, че не трябва да бързаме да настаняваме мъника в самостоятелна стая от първите му няколко месеца. Дори и да сте предубедени към бейбифоните (които вършат доста добра работа), дори и да знаете, че ще има нощи, в които ще направите пътека до бебешката стая, то е малко и никой не е казал, че с него ще е само лесно. По-добре да си има собствена стая и да расте самостоятелно, отколкото да се бори за кислород в стая с мама и тати, сакън да не е малко по-далеч от тях...