Трябва ли ние, родителите, винаги да сме честни към децата си, или при възпитанието можем да си позволим и да послъгваме понякога?

Румяна, майка на 4-годишно момиченце, споделя:

„Дъщеря ми вярва, че будката за сладолед е затворена, когато нямам време да я заведа дотам. Когато иска да излезем, я убеждавам, че ще го направим на следващия ден с надеждата, че дотогава ще е забравила за желанието си. А ако се забави при обличането, я заплашвам, че ще си останем вкъщи.”

Отлагането на изпълнението на желанието на детето за другия ден невинаги е полезно. Така то се научава да използва същия похват, когато го помолят да свърши нещо вкъщи. Например опитва да избегне разтребването на масата след вечеря с хитрината, че ще го остави за утре.

Според учените хората лъжат до 200 пъти на ден. Румяна смята, че броят на послъгванията на нея и съпруга й е още по-голям.

Но как да възпитаме децата си в честност, щом ни се налага понякога да използваме така наречените „бели лъжи”?

Семейните специалисти ни успокояват, че не вреди, ако един-два пъти детето хване родителите си в лъжа. Но изследванията сочат, че деца, които често биват лъгани, в един момент показват склонност да не казват истината.

Според нашата читателка стресът е основната причина родителите да не казват истината. Потребностите на детето са само част от многобройните изисквания към мама и татко. Когато то мрънка, включваме принудителни лъжи, за да бъде убедено да изпълни исканията ни. В някои случаи зад лъжите се крият добри намерения – когато родителите се опасяват, че истината може да натовари твърде много мъника.

И тъгата и гневът са част от живота

Майките са склонни да се стремят по-често да предпазват децата си от страх или разочарование. Но за децата е особено важно да разберат, че и отрицателните чувства са естествени и е нормално понякога да ги изпитват. Малките усещат, когато родителите са тъжни или гневни. Ако в такъв момент им се каже, че всичко е наред, това може да ги обърка. Важно е да им се обясни, че нямат вина за лошото настроение на мама и татко. И да бъдат уверени, че нещата ще се оправят. Така децата научават, че никой не е перфектен, не е страшно да си тъжен, както и че всичко отминава.

Не лъжа, а похвала

Специалистите знаят, че мозъкът на децата функционира по различен начин от този на възрастните. Те имат по-голяма фантазия, затова измислените неща им помагат да разберат истината. Послъгването се разрешава и когато нарисуваното от детето дърво прилича на чудовище. Похвалата в този случай повишава самочувствието му и не заслужава укор.

За преборване със склонността към послъгване е добре родителите всеки ден да си дават сметка колко пъти изневеряват на истината. Това се случва по-лесно, когато успеят да се преборят със стреса. Може би ще помогне, ако дъщеричката на Румяна става сутрин половин час по-рано, за да има време да се приготви за детската градина без заплаха. Заканата, че ще бъде оставена вкъщи, е лоша алтернатива, защото може да причини силен страх. Хитрините и ловките похвати във възпитанието на детето ще губят от своя чар с всяка изминала година. Внимавайте – може да се окаже, че сте заприличали на Пинокио. И накрая заканите се изтъркват, защото след няколко подобни ситуации детето разбира, че в края на краищата мама ще му помогне да се облече и няма да изпълни заплахата. По същия начин и отлагането за другия ден се усвоява от малкото, когато от него се очаква да направи нещо полезно – ,,Щом за мама е възможно, защо за мен да не е?”. Този въпрос е напълно логичен и нямате право да се сърдите на малчо. Погледнете себе си в огледалото, ако харесвате това, което виждате, съвестта ви може да бъде спокойна – детето ви ще попие образа на вашето отношение към света, детайлите, комуникацията и житейските принципи.

Истината и нищо друго освен истината

Знаете ли колко размита е границата между „малките“ и „големите“ лъжи? Всъщност често се случва дори възрастните да губят своя ориентир, какво остава за най-малките. Истината няма цена, а за лъжата се плаща с болка – рано или късно. Намерете своя деликатен подход да бъдете откровени с децата, внимателно подбирайте думите си, разсъждавайте над дадена ситуация и тогава действайте стратегически. Не подценявайте „белите лъжи“, защото те неусетно се превръщат в гиганти, които ни преследват. Научете своите рожби да не се страхуват от откровеността и неудобството да бъдат честни. Искреността е достойнство, за нея се изисква кураж. За всяко добро нещо в живота също ще ви е нужен такъв. Дерзайте, родители!