Стремеж да опознаят света – за какво ли служи това? Хладилникът е опразнен, сега е ред на маминия компютър! Двегодишното отроче се устремява към уреда с монета от 5 стотинки в ръка – дали може да се пъхне в дискетното устройство? О, да!


Любопитството е двигател за малките. Стремежът им да опознават света е неудържим, всичко се подлага на проучване, нищо наоколо не е пощадено. И, разбира се, най-вече вещите на мама и татко.

Всичко това не би било толкова страшно, ако някои експерименти не завършваха с провал, както например с монетата, която се заклещва в дискетното устройство. При вида на нуждаещия се от ремонт компютър или на изпразненото в умивалника шише парфюм родителското търпение е пред сериозно изпитание. Иде ви да избухнете, но трябва да запазите самообладание. В края на краищата детето не разваля нищо с лоши намерения. Откъде би могло да знае, че парфюмът е подарък за сватбения ден, а компютърът току-що е бил на основен ремонт?
За да се ограничават щетите, може да помогне само едно – скъпите и любими неща да се държат далеч от детето.

За компютъра и музикалната уредба това не може да се приложи, но затова пък на малкия изследовател трябва категорично да се забрани опасното доближаване до тях. Ако и това не помогне, просто ще се наложи да го отстраните и да отвлечете с нещо вниманието му – истинските изследователи без друго са готови за нови приключения.

Надхвърляне на възможностите – още не съм така сръчно! Масата е сложена. Липсва само кутията с прясно мляко. Ама че е тежка. Никакъв шанс – кутията пада и се пръска на килима. Дали петната ще могат да се изчистят? Мама е стресната, детето също. То е искало да направи нещо и се е провалило, а това причинява болка. Сега най-важното е детето да бъде утешено, а килимът може да почака, дори млякото да попие.
Подобни злополуки се случват често, защото малките са склонни да надценяват възможностите си. Срещу това помага внимателната преценка на родителите – какво може детето и какво още не? Може би то още не може да донесе млякото, но затова пък панерчето с хляб е напълно по силите му. Важно е никога да не го обезкуражавате с изрази като "Няма да успееш!" или "Не виждаш ли, че не можеш!"

Инат и гняв – иска-а-ам!
"Не", казва мама, "няма повече шоколад." "Не може да играеш повече", казва татко, "трябва да излизаме." И глупавите кубчета отказват да стоят мирно, непрекъснато падат и се разбъркват. Това вече не се търпи – ядосано, детето запокитва кубчетата към стъклената витрина на шкафа и се хвърля с рев на пода.
Малкото непрекъснато се сблъсква с ограниченията, които действителността поставя пред него. Никак не му е лесно да понася толкова забрани и избликът на гняв е просто израз на отчаянието му. Но при подобна ситуация и родителите могат да изпаднат в отчаяние. Въпреки това най-доброто е да запазите спокойствие. След пристъпа детето особено се нуждае от обич, за да е сигурно, че продължава да е любимецът на мама и татко.
Разбира се, че малкият любител на белите няма право да чупи предмети. Това той ще научи, ако събере всичко нахвърляно из стаята или ако играчките му дори се отнемат за известно време.

Подражание – мога ли да правя това не по-зле от големите?
Да може колкото татко, да е сръчно като мама – малкото дете иска да подражава на родителите и те да му помагат. Това стимулира развитието му, но не винаги прави родителите щастливи. Например, когато тригодишното забърсва банята с бельото на мама... Едва при нейния силен крясък то разбира, че е сгрешило, макар и да не знае в какво, защото още не може да различава копринените бикини от парцала за пода.
Колкото и неудържимо да ви се крещи, в подобна ситуация по-добре запазете хладнокръвие, вземете две кърпи за пода и покажете на малчугана как се бърше. Така и гневът ви ще премине по-бързо. Освен това си струва да поощрявате стремежа на детето към подражателство. Когато помага, то автоматично се учи да пази вещите, а това ще допринесе за запазване на домашния инвентар.

Неподходящи играчки
Край на досадното "Му-у"! Отвратителната пластмасова играчка, която издава животински звуци, е захвърлена. След стотици натискания на копчето интересът към нея е изчезнал. Дали пък с тази играчка не може да се прави нещо друго? Например тя да се пусне във ваната да плува?
Малките имат нужда от играчки, съобразени с възрастта им, които да развихрят фантазията им и да са издръжливи. Тогава те може да се приучват да се отнасят внимателно към тях. Ако двегодишният палавник иска да изпробва от каква височина може да падне камиончето, без да се счупи, трябва да разбере, че няма да получи ново, ако то наистина се счупи.
Някои детски стаи са така претъпкани с играчки, че детето не се учи да се занимава по-дълго с тях. Липсва му възможност да се концентрира, за да разбере как се играе с всяка играчка и не е чудно, че често някоя от тях излиза от строя.

Привличане на вниманието – вижте ме, аз съм тук!
Защо мама не се обръща? Нали вече няколко пъти я извиках! Тя трябва най-после да види влака, който построих. Но мама не се отделя от заниманието си. Тогава едно листо от палмата бързо е откъснато. Сега тя трябва да погледне, нали късането на листа е строго забранено!
За малките вниманието е толкова важно, колкото са яденето и пиенето. Ако не получават достатъчно, те протестират. Когато детето започне дори да обижда, за да му се обърне внимание, крайно време е мама да остави всичко друго и да се възхити на произведението му. И може би и да се позамисли дали отделя достатъчно време за детето си.