Между реда и творчеството
Една следа от пясък и камъчета преминава през хола на вилата ви, докато ви отведе до детската стая. Виждате тригодишната си дъщеря, довлякла кофичка с пясък и камъчета от купчината в двора. С радостен блясък в очите тя ви обяснява, че си играе на плаж и море. В този миг изпадате в колебание. Дали със строг тон да й обясните как пясъкът се е разнесъл из цялата къща и какъв къртовски труд ви предстои, за да го изчистите? Но от друга страна, не можете да не признаете, че идеята й е оригинална за едно тригодишно дете, а и тази усмивка, преливаща от щастие, напълно ви обезоръжава… В този случай е добре да намерите златната среда. Обяснете на детето, че „морето е навън” и затова на тази игра може да се играе само на терасата или в градината, но не и в къщата. Проявете изобретателност и направете едно „истинско море” с помощта на леген, пълен с вода, и прахосмукачка, за да има „бурни вълни”.


Децата имат различно разбиране от възрастните за ред и чистота. Често именно в хаоса те развиват своята креативност. Но, от друга страна, усещането за ред също е положително качество. По този повод учени от университета Пен Стейт в Пенсилвания съобщават за изследване, според което възпитанието на ред играе важна роля за развитието на умствените способности на детето.


Стъпки към успеха
Вие сте пример за него. Ако сте на принципа „Подредените явно ги мързи да търсят”, шансовете ви да възпитате чувство за ред у детето си не са особено големи. От доста ранна възраст децата започват да копират моделите на поведение. Затова личният пример е особено важен. Не можете да очаквате от сина или дъщеря си да прибира играчките си по местата им, когато собствените ви дрехи са на камара по средата на спалнята. Помнете, че в първите години вие стъпка по стъпка трябва да учите малчугана как се въдворява ред сред хаоса и ако вашите навици не са достатъчно последователни, такова объркване ще настъпи и при него.
Чувството за отговорност е важно. Универсална истина е, че човек най-бързо се учи на отговорност чрез горчивия опит.

За пореден път виждате до болка позната картина – на пода се търкалят купища играчки и възможността някой да мине, без да се препъне, е нулева. Когато детето ви или вие, без да искате, настъпите и счупите любима негова играчка, то се натъжава. Но именно в такива моменти малчуганът разбира, че редът е нещо, което прави живота по-лесен. В случай на подобни „инциденти” можете да му обърнете внимание на небрежността, но не и с истеричен тон да крещите реплики от рода на: „Видя ли какво стана? Аз казах ли ти? Ти си виновен!”
Множество по-малки кутии вместо огромна торба. Един практичен съвет: по-добре разпределете играчките в няколко средни по големина картонени или пластмасови кутии, отколкото в огромна кутия или торба. Добре е кутиите да са в различни цветове или с цветни етикети с картинки на животни. Така детето лесно ще запомни какво има във всяка и няма да изсипва целия си „арсенал”, ако в този момент му се играе с една-единствена играчка.
Превърнете подреждането във весела игра. За да превърнете прибирането на играчките в навик за детето, то трябва да бъде и забавен ритуал. Създайте „история” за всяка играчка, която е добре да отиде на мястото си: количките на момченцето се прибират в гаража, куклите си лягат да спят, палячовците отиват в цветната „къща”, за да се готвят за следващото представление… Ако пък детето ви напълно отказва да подрежда стаята си, може да прибегнете до някои дребни хитрини. За всяко подреждане залепяйте на малко табло по една жълта звездичка. Нека обаче всякакви идеи от този род да звучат като стимули, а не като ултиматуми.
Давайте свобода на малкия творец. Ако страдате от педантизъм, няма да ви е никак лесно. В името на здравите си нерви по-добре е бързо да го преодолеете и да дадете достатъчно свобода на детето да развива въображението и интелекта си, което то често прави именно чрез творческия безпорядък. А и някоя надраскана стена в стил „Пикасо” или няколко разтурени възглавници на канапето в хола не са нещо, което не можете да преглътнете.

Дора Ангелова
психолог