Стеснителното дете е различно. То се притеснява да поиска нещо или да се присъедини към шумните игри. Но ако му дадете време и го предразположите, то ще успее да се изяви.


От срамежливост понякога детето дори не може да проговори. То само кима с глава или гледа втренчено в пода.


Коя е причината за стеснението? Дали има конкретно преживяване, което е направило детето така свенливо? Притесненото поведение може да се отключи дори от най-обикновена любезност, като проявената от продавачката, която предлага бонбон. Срамежливото дете започва да се обърква – иска ли бонбон и какъв да е той? А може ли наистина да го вземе или това е само провокация към него?

Излишно обаче е да се тревожите. Според проучвания сдържаността в характера има биологични корени

Още не е ясно дали съществува ген на срамежливостта и дали това как протича бременността влияе върху тази черта. Всъщност признаците на свенливост се появяват около втората година на детето. По-силно изразеният страх от непознати обаче не е повод да се прогнозира, че по-късно детето ще е по-стеснително от другите. Срамежливостта започва в разминаването на желание и действие – тогава, когато малчуганът иска нещо, но не смее да помоли за него.

Имайте предвид обаче, че свенливостта е нещо относително. Смятаното днес за плахо поведение само преди няколко десетилетия се е приемало за добродетелно. А нахаканата активност, която отваря вратите сега, в близкото минало е била признак за лошо възпитание. Да си сдържан и да не изтъкваш желанията си са качества, ценени като добродетели.

Съвременното дете обаче трябва лесно да се адаптира в група и да може да се изявява
За негово добро е бързо и ясно да изразява желанията си. А бавната приспособимост и неумението да се налага предсказват бъдещ неуспех.
Понякога такова поведение отключва присмех от страна на други деца. Но има случаи, когато срамежливото дете е много обичано в групата. И някои от връстниците му харесват, че то не прекалява с бърборенето, правят му подаръци именно защото не се блъска винаги напред.
Голям плюс за срамежливите е постоянството в отношенията с останалите – приятелството с тях е трайно.

Стеснителното дете има нужда от подкрепа
Не бива обаче да го стресирате допълнително с груби подкани като “Престани да се срамуваш!” или „Не смееш нищо да направиш само”. Помагайте му! Ако то иска да отиде на пясъчника при децата, вземете някоя от любимите му играчки и го придружете дотам. Сигурно ще усетите как ръчичката на малчугана стиска все по-силно вашата ръка, но бъдете търпеливи. Изчакайте той да се успокои и се приближете до желаното място. С приятелска подкрепа детето има шанс да се включи спокойно в играта на връстниците си.

Създавайте „мостове” за плахото си дете, но не го глезете прекомерно – то не бива да разчита само на вас. А и целта не е да го отучите от срамежливостта, а да му покажете как да я преодолява.
И не се притеснявайте, ако често го придружавате – децата между 2 и 6 год. почти не забелязват присъствието на майката или бащата на заден план. Но не забравяйте, че
прекалената помощ води до обратен ефект.

Детето ще свикне да търси мама и татко, за да намери пътя до останалите. А при явната намеса от страна на родителите, децата може да не го приемат. Подкрепата ви на свенливото дете трябва да е дискретна. Така няма да наранявате неговото самочувствие, а фино ще го насочвате към по-уверени действия. 

И не се тревожете прекалено. Според проучвания повечето свенливи деца имат висока интелигентност и фантазия. В спокойно семейство и с добри стратегии много от тях развиват умение да се утвърждават.

Неда Антонова
психолог