Щом вашето малко съкровище заплаче, вие тичате при него, за да го утешите. Когато то отхвърля шишето със заместител на кърма, вие търсите друг вид храна или друг биберон. Неусетно бебето безмълвно командва вашето поведение и вие напълно се нагаждате към неговите „команди”. Дали това не означава, че полагате основите на бъдещото му разглезване? Съвременната психология отхвърля подобна заплаха.

Вие смятате, че се грижите добре, ако откликвате на всеки зов на мъничето, но сигурно майка ви се мръщи и ви предупреждава, че така го разглезвате. Тя ви „пее” нейните педагогически уроци: „Детето трябва да се научи да чака”, „Престани да го носиш, ако заплаче, защото то ще става все по-тежко и така ще съсипеш гръбнака и кръста си”...

 

Време за „глезене“

Според водещи психолози през първите три месеца на бебето няма опасност да го разглезите. То има силна потребност мама и татко да са до него, щом изпитва някакъв дискомфорт. Така формира доверие към заобикалящия го свят, разбира, че щом не се чувства добре, може да се надява на помощ. Известно е, че децата на Адам и Ева се раждат три месеца по-рано в сравнение с потомството на животните. Вярно е, че те дишат самостоятелно, но изцяло разчитат нуждите им от храна, близост и топлина веднага да се задоволяват, както е било в корема на мама. Промяната идва през четвъртия месец от живота им. Бебето ще се научи да изчаква, ако през първите месеци мама винаги бързо е откликвала на зова му. Немски специалисти по поведенческа биология на човека в продължение на няколко месеца правят експеримент със 103 бебета. Те забелязват, че тези, майките на които реагират със закъснение или изобщо не реагират на плача им, реват поне по половин час повече на ден.

Интересна е и ролята на режима на храненето. Оказва се, че колкото по-кратки са периодите между храненията, толкова по-спокойно е мъничето. Тук поетите калории нямат никакво значение. Важно е успокояващото действие на сученето. Затова съвременните педиатри съветват бебето да се храни на поискване, макар понякога времето между храненията да е доста по-малко.

Специалистите напълно отхвърлят подозрението, че и честото хранене разглезва бебетата. При това без значение е дали бебето се кърми, или се храни със заместител на кърма. Когато обаче майките спазват стриктен режим на хранене (обикновено през интервали от три-четири часа), бебето плаче повече.

За кърмачето нежността и близостта до мама и татко са не по-малко важна „храна” от млякото. Отзивчивостта на родителите стимулира развитието на детето. Затова не се опасявайте, че ако често прегръщате и милвате бебето, ако го вземате на ръце, когато плаче, го разглезвате. Установено е, че телесният контакт лекува както физическия дискомфорт (глад, студ, колики), така и страха от раздяла.

Бебето е силно зависимо от мама и татко и когато те не са близо до него, то изпитва страх. Тогава в мозъка му се секретират по-малко хормони на щастието – ендорфини. Щом вземете мъничетоот креватчето му, нивото на тези хормони се повишава.


Време за възпитание


След 4–5-ия месец детето вече възприема по-активно заобикалящия го свят. То може да използва и по-успешно смеха, плача и общуването с поглед. Малкият хитрец е научил, че плачът му има магична роля – щом заплаче, мама бързо идва. Оттук нататък може да започнат и първите уроци по възпитание.

В тази възраст вече не е нужно, когато бебето се буди през нощта, веднага да го вдигнете от креватчето, ако, разбира се, не е време за хранене. Достатъчно е тихо да изречете няколко мили думи, да го погалите и да изчакате дали отново ще заспи. Практиката показва, че при някои този подход е много ефективен, при други обаче ще доведе до резултат чак през 6–7-ия месец. Само опитът ще ви разкрие кое поведение е най-доброто при вашето малко съкровище...
 
„9 месеца”