Умеят ли днес 3-годишните да общуват достатъчно добре според възрастта им?

Смятат ни нас, българите, за емоционален народ. Ние обичаме да се срещаме с приятели, да водим по телефона безконечни разговори, често да ходим на гости... Дали обаче комуникативността се поощрява и при най-малките деца?



Към втората си година детето има

готовност и повишено желание за контакти

с околните и особено с деца. То вече може да се изразява с къси – от две думи, изречения. Постепенно неговият речник се обогатява и то умее да задава и въпроси. Тригодишният малчуган е разбрал правилата, по които може да води диалог и с връстници, и с възрастни – първо да изслушва, а после да отговаря. Така той може да споделя с тях какво е видял и чул, кой непознат предмет (животно, човек...) го е заинтригувал. Детето умее да изразява с думи и своите желания или недоволството си, но не го прави както преди – с труден за разгадаване плач.


На тази възраст са налице отлични условия 3-годишното дете да овладее добре уменията за общуване, особено у дома – там, където се чувства най-комфортно.

Поради натрупалите се много проблеми при съвременните малки деца български специалисти логопеди направиха широкообхватно проучване. В пет града на страната с различен брой жители се изследваха 540 деца на възраст от 3 до 4 ½ год. Целта бе да се установи


какво е тяхното речево развитие

в този динамичен възрастов период. И по-конкретно – кои са факторите, които имат най-голямо значение при формирането на умения у малкото дете да общува с възрастните. Дали те зависят от пола, възрастта, семейния статус... Първо по значение се очерта

населеното място

Децата от София – най-многолюдния град, когато по свое желание се опитват да общуват с възрастен, използват най-зле от всички свои връстници активния си запас от думи.

Ежедневният ни практически опит също непрекъснато потвърждава нерадостната констатация: малчуганите от столицата и големите градове имат много ограничени комуникации. Когато като специалисти препоръчваме на семействата им да стимулират общуването на детето им с връстници, а не то да има само краткотрайни контакти с различни деца в градинката или в детския парти клуб, чуваме едни и същи отговори. Родителите обясняват, че нито сред съседите, нито сред роднините има поне едно дете, което да е подходящо за тази цел. Или пък майката допълва: „Аз съм много заета! Дори и да съм у дома, работя на компютъра...“

Урбанизацията усложни живота. Разстоянията, дългото придвижване от едно място до друго водят до изолация на хората. Те се отчуждават – дори и близки роднини предпочитат връзката по телефона или скайпа. Семействата в големите градове живеят в голямо напрежение, времето им е разчетено до минута. Установено е, че в тези градове и разводите са по-чести. А за да не загубят работата си, много млади майки се връщат към професията си още когато бебето им е съвсем малко. Ако нямат любеща баба или тя още работи, живее в друго населено място, все по-често наемат детегледачка

Изборът не винаги е успешен – следва смяната на една жена с друга, пак непозната... Макар че има детегледачки, които наистина пълноценно запълват времето, прекарвано с детето, едва ли всички са такива. Едва ли всяка разговаря с повереното й дете, активно го занимава, обучава, за да го стимулира умствено.


Говорът и уменията за общуване не се развиват навреме, ако се очаква, че те ще напреднат от само себе си.
Още отрано липсата на достатъчно време за емоционални контакти между детето и родителите води до

необратими, трудно преодолими негативни последици

То просто не формира с тях – и преди всичко с майка си, т.нар. сигурна, стабилна емоционална свързаност. А най-подходящото време за това (т.нар. сензитивен период) е между 4-ия месец и 2–3-ата година. Какво се наблюдава в действителност? Два примера. В стремежа си да не изостава в професионалната си кариера амбициозна майка се връща на работа, когато синът й е само на 4–5 месеца. Докато той навърши 1 год. 8 мес., семейството смени три детегледачки (иначе „начетени“, „интелигентни“ жени). Майката дойде при мен с оплаквания, че момчето й е лошо, само крещи, посяга да я удря и тя не знае как да го усмири и предразположи...

Бебе на 4 месеца бе дадено на „много хубаво място“ – частно заведение, в което децата още от съвсем малки изучават чужди езици, плуване и ползване на компютър. След 2–3-месечен престой в това заведение, когато родителите вземат детето, то ги посреща с плач – все едно са чужди хора. Ще напомня, че към 7–8-ия месец гледаното вкъщи кърмаче вече добре разпознава своите близки, а се бои и плаче при срещата с непознати. Това са т.нар. страхове на 8-месечните.

Вече поотрасналите и проговорили деца често прибягват до „номера“, за да задържат по-дълго липсващите им по цял ден родители. Чрез всевъзможни капризи, оплаквания („боли ме коремчето“, „не мога да стъпвам на крачето си“, „повръща ми се“...) те удължават времето за заспиване. Едно момченце пък се беше изхитрило как може да прогони детегледачката. То й казваше: „Ти няма да ходиш в нашата тоалетна...“

Още по-обезкуражаващ и не от полза за малкото дете е друг, добре познат вариант на отглеждане. Много майки

спестяват от времето си за общуване с малчугана

Ще се позова на данни от анкети на 1500 родители. Оказва се, че деца на 2 ½ год. гледат телевизия по... 9 часа седмично (препоръчва се до 30 минути дневно!). А 20% от семействата дори не си правят труда да четат книжки на детето си. Изобилието от детски въпроси се пресича с досада. Много често невръстният малчуган се оставя укротен пред екрана на телевизора, за да гледа сам анимационни филми, но и съпътстващите ги множество реклами. В това време мама провежда няколко дълги телефонни разговора или пък си чати в любим форум. Може ли телевизорът да я замести?! Да даде на любимото й същество онова, което то би получило от емоционалното и говорно общуване с нея?! Ще може ли бездушният апарат да успокои детето, когато то е тревожно?! Ето защо 2-годишният Сашко счупи омразния мобилен телефон на майка си.

Много родители силно се надяват детското заведение да научи на всичко малкото им дете. Наистина детската градина играе важна роля за стимулирането на умственото развитие, говора и уменията за общуване на децата. Но още преди 3-годишната си възраст те трябва да са подготвени за това в най-естествената си среда – семейната. В нея всички им се радват и ги обичат, игрите и разговорите са без ограничения. Какви по-благоприятни условия за уроци по общуване в тази ранна възраст?!


Д-р Маргарита Поппандова
детски психоневролог