Егоистични ли са децата или това е само защитна реакция към непознати и дразнещи ситуации в ежедневието? Това е въпрос, който често вълнува родители и възпитатели. Факт е, че малчуганите искат да са център на внимание и не обичат да бъдат пренебрегвани.


Според резултати от анкета 91% от родителите са убедени, че детето им има нужда от умение да се утвърждава. Около половината от анкетираните вярват, че егоизмът дори е полезно качество. Останалите оценяват егоистичното поведение като вредно.

Има някои класически примери за т.нар. егоистично поведение при малките. 

“Искам всичко за мен!”
Повечето деца защитават със зъби и нокти играчките си и малцина са склонни да ги споделят с другите. Куклите и бонбоните не се дават лесно, а намерението да бъдат отнети може да предизвика истински изблици на гняв.
На пръв поглед това наистина е егоистично. Но възрастните трябва да знаят, че щедростта се придобива в продължение на години. Едва на 3-годишна възраст детето започва да разбира, че е самостоятелна личност. И започва да осъзнава, че заобикалящият го свят е разделен на “мое”, “твое”, “наше”... Сложен процес, който съпътства израстването.

Детето е доволно и сигурно, когато притежава нещо. Хубаво е понякога то да защитава собствеността си, но е редно и да осъзнава, че не може да има всичко и да се научи да споделя сладкишите или шоколада. Когато е наясно кое му принадлежи и кое е на всички, тогава по-лесно ще се разделя с вещите.

Телефонът като дразнител за игрите
Когато с детето сте отдадени на някаква игра и телефонът иззвъни, то е недоволно. Играта е прекъсната от разговора на мама или татко по телефона. Детето плаче безутешно и не иска да дели вниманието на родителите си с когото и да е. Колкото и дразнещо да е такова поведение, трябва да знаете, че малчуганът копнее за усмивките и одобрението ви. А телефонният звън, приковал вниманието ви, го обрича на самота. И го изпълва със страх, че загърбването му може да продължи безкрайно.
Преди разговора най-добре предупредете детето, че ще поговорите кратко и после ще продължите заниманията си с него. А когато порасне, то ще се научи да се занимава известно време и само.

Желанията му са свещени?!
Малкият човек е нетърпелив, когато реши, че иска нещо, и то на момента. Без значение дали е камионче, сладолед или кукла – важното е, че го иска! За него няма значение, че точно тогава мама може да готви или татко да поправя нещо. Ако желанието на малчугана не бъде удовлетворено, започват крясъци, тропане с крака и дори истеричен рев.
Колкото и да е трудно, трябва да тренирате търпението на детето си. Не може всичко да става по негово желание и то веднага. И когато се научи поне малко да изчаква, похвалете го за това голямо постижение.
Ясните правила са важен помощник в овладяването на този вид егоистично нетърпение: “Преди да играеш с татко на кубчета, той трябва да напазарува” или “Ще отидем на разходка, но след като изчистим стаята”... Опитайте се да накарате детето да спазва последователността на планираните действия. А това се постига с търпение, спокойствие и твърдост.

Прегръдките забранени!
Ревността на детето може да се прояви и в най-неочаквани ситуации. Когато мама и татко се прегръщат, детето нацупено се мъчи да ги раздели. То настоява за внимание! Малчуганът, който иска специална близост, сякаш забранява милувките между родителите си. Опитайте се да му обясните, че се нуждаете от няколко минути насаме. Хармонията между вас създава усещане за сигурност и у детето.

Кой ще подрежда стаята?
Разхвърляните играчки в детската стая са нещо обичайно за малките палавници. Колкото повече джунджурии се търкалят по пода, толкова по-интересно е забавлението. А прибирането на играчките е досадно и непонятно за тях.
Едва след 4–5-годишна възраст от детето може да се очаква известно чувство за ред. Но и преди това трябва да стимулирате формирането на това чувство. Не допускайте то да гледа филми, а вие да подреждате вещите му. Малчуганът трябва  да разбере, че играта и разтребването са свързани помежду си.

Павлина Желева
психолог